4 май 2012 г.

Приказки за най-малките-2


                  ПРИКАЗКИ В РИМИ


СЪДЪРЖАНИЕ:
ГОРСКА ПРИКАЗКА, Лъчезар Станчев
ВЕСЕЛА ЗАБАВА НА ГОРСКАТА ДЪБРАВА, Лила Захариева
В ГОРСКИЯ ЦУМ, Емилия Захариева


Лъчезар Станчев
Горска приказка
Имаше отдавна стар,
белобрад воденичар.
Беше той любим на всички:
на бедняците в селата,
на животните в гората
и на мъничките птички.
В зимна вечер студ ли свие,
идваше да се прикрие
в неговата воденичка
изпомръзналата птичка,
катеричката игрива
и сърната боязлива,
зайчето с кожуха сив,
веселият еж бодлив.
Знаеха, че там ще сварят
мил човек — воденичарят.
Той ги срещна и погали,
па лулата си запали.
И край огъня тогава
слушат всички до забрава
приказките му чудесни,
хубавите стари песни.

Но веднъж воденичарят
тръгна с конче за пазара.
— Зайо, нямам син, ни внук,
ти ще ме заместваш тук.
Ще ми смелиш пет чувала,
ще омесиш питка бяла.
Тръгна дядо. И в гората
се разнесе новината.
Ежко чу, дотича тука
и на прагчето почука:
— Зайо късоопашатко,
идвам да помагам, братко.
 Ти си тук воденичар,
искаш ли ме за другар?
— Влизай, Еженце бодливо,
само да си работливо.
— Аз ли, Зайо? Много знам
да работя! Гледай сам! —
Грабна пъргаво метлата
и помете той земята.
Пък и Зайо бързо пипа,
жито в трите коша сипа.
Пуснаха вода и тя
колелата завъртя.
Вижте: камъните бели
хубаво брашно са смлели.
Зайо меси. За дърва
Ежко тича презглава.
И под връшник с буйна жар
в подница за дядо стар
бързо се изпече пита.
Ето я — стои увита.

А от горската поляна
Вълчо, Меца и Лисана
дружно тръгват към реката.
Там към края на гората
малка воденица трака,
Зайо в нея гости чака…
— Хайде… — И със стъпка тиха
 те натам се приближиха.
Ала птици бързокрили
бяха вече съобщили.
— Ежко, как да се спасим?
— С хитрина ще победим!
Скрий се, Зайо! — И веднага,
спрял водата, сам на прага
Ежко храбро се изстъпи:
— Влезте, влезте, гости скъпи!
Лисо, я кажете, кой
господар ще стане мой?
— Аз! На мене за награда
воденицата се пада!
— Не на теб! На мен! — Мецана
с Лиса, с Вълчо спор захвана.
— Чуйте — рече Ежко, — има,
има камъни за трима.
Върху тях се покачете
и по даден знак скочете.
Който скочи най-далече,
той е господарят вече.
— Тъй да бъде, Ежко драг,
тук сме вече! Давай знак!
Ежко викна през вратата:
— Зайо, хей, пусни водата!
Щом потече и засъска,
колелата тя заблъска;
камъните — хопа-троп —
завъртяха се в галоп,
а след тях, това и чакаха,
кречеталата затракаха.
Някой на хоро ли хвана
Меца, Вълчо и Лисана?
Край кошовете в уплаха
тримата се завъртяха.
„Олеле! Дано е сън!“
Ето бухнаха в кошовете,
после рипнаха отново те
и побягнаха навън.
Клатеха се вляво, вдясно…
Мостчето им беше тясно,
та цамбурнаха в реката.
И отнесе ги водата…

Зайо викна: — Ежко мой,
ти си бил голям герой!
И във тихата гора
почна весела игра.
Скоро дядо се завърна.
 Зайо, Ежко той прегърна.
Сиренце и топла пита
хапнаха си до насита.

Лила Захариева
Весела забава в горската дъбрава
Днес в зелената дъбрава
дават весела забава
горските певци артисти,
музиканти и хористи.
Ще се чества юбилеят
днес на славея тенор –  
песни весели ще пеят
косовете в звучен хор.
Зайчетата с барабани
вред разнесоха покани,
разлепиха и афиши
върху горски мъх и лишей.
Във уречения час
прозвучава контрабас
и заспалата гора
шумна публика събра.
И далеч от поглед хорски
върху дънерите горски
се нареждат ред по ред.
Вълчо с Меца най-отпред;
после Заю със децата,
Ежко-Бежко – със жената,
Щурчо с малката Калинка –
на листенце от глогинка;
а в последните редици
птици, мънички мушици,
охлювчета, невестулки
и задрямали светулки.
Лиса натъкмена с кожа
седна важно в мека ложа,
с папрати и тънки клони,
както в градските салони.
Веселбата почна с песни,
с танци, приказки чудесни.
И зелената морава
става сцена за забава.
Катеричките напети,
заловени за ръце,
весели хора, балети
заиграват от сърце.
А концертът на пчелите,
с гайдите и тамбурите,
под зелените ели
публиката весели.
Тънкокраките комари,
със цигулки и китари,
свирят тихата гора
ръченици и хора.
Вещо свраката прочете
най-избраните куплети
от известните поети
в царството на лесовете.
А пък пъстрият кълвач,
горски майстор разказвач,
смешни приказки разказа
за къртицата и яза.
Но в небето облак черен
над гората спря неверен –
плисна в миг проливен дъжд –
спря концертът изведнъж.
И в зелената дъбрава
посред шум и силна врява
в бяг разпръснаха се всички
и животни, и  мушички. 

Емилия Захариева
В горския ЦУМ
Сред гората отзарана
на Малинкина поляна
припкат, шетат, бързат всички –
бръмбари, животни, птички.
Слънчо рано се събуди,
гледа сънен и се чуди:
“Важно горско тържество
готви се, но за какво?
Ами сградата прекрасна
долу там кога израсна?
Ех, че хубавица снажна –
Бяла сграда, шестетажна!“
Отдалече със покани
идват гости най-отбрани
С въртолет пристигна пръв
от Сахара гривест лъв.
С параход – пингвин, камила,
кенгуру, два крокодила.
“Всичко вече е готово!
Ще започнем с кратко слово,
–  щърк изтрака в тишината,
има думата пчелата –
архитект навред прочут
с упорития си труд!
Сред Малинкина поляна
скромната пчела застана:
“Със задружен труд и ум
построихме горски ЦУМ!
Време той ще ни спестява,
всичко в него се продава!
А пък как е подреден!
Вред постлан е с мъх зелен.
Има лампи-теменужки,
други – гъбки-червенушки,
езерца-огледала
самоходни стъпала!
“Имаме си ЦУМ! Ура!“ –
екна цялата гора.
А след радостния вик –
тишина. Тържествен миг.
Бързоногият жираф,
пъргав майстор-фотограф
щрака, снима във момента:
ето, опнатата лента
щъркът с клюна си преряза
като с ножица и каза:
“Обявявам ЦУМ открит!
Нека да ни е честит!“
Щъркът прага пръв прекрачи,
а след него – купувачи
дълга, дълга върволица.
Бърза хитрата лисица,
без да чака своя ред,
тя застана най-отпред.
“Моля, моля! Дайте път,
че краката ме болят!
Ох, накуцвам аз горката!“
Пак се нареди кумата! –
скоро болката й мина
и се вмъкна в магазина.
Баба Меца чака ред –
тук продават горски мед.
“Вкъщи нито капка няма,
дайте двеста килограма,
та когато дойде зима
мед в хралупата да има!“
Рунтавелка пък дошла
да потърси в ЦУМ метла.
Пеперудка – продавачка
казва: „Нямаме метли!
Ето ви прахосмукачка,
тя сама мете, нали?“
Куп парици е спестил
Заю за автомобил.
Всички в ЦУМ ме дават път,
от сърце му честитят:
“Да ти е на добър час,
Зайо, па… вози и нас!“
А след него влезе слон
да си купи панталон,
но сред всички номера
ни един не го побра.
По съвет на Кума Лиса
той оплакване написа.
„Мяу, пристигам отдалече,
чизмите си скъсах вече!
– измяука котарак. –
Искам новички от лак!
Дайте ми и шапка, шпага,
да се пременя веднага!“
А отсреща погледнете
как пъстреят платовете!
Тук калинката червена
просто е озадачена:/
Кой от тях да избере?
Кой ще й стои добре?
Крачи весело из ЦУМ
Петлю в празничен костюм,
под крилото с нов тромпет.
Ех, че музикант напет!
Купил си и нотен лист
тоя славен тромпетист!
Любознателната мишка
 търси нова пъстра книжка.
Приказките тя обича
и самичка си ги срича.
Ежко-Бежко й предлага
приказка за баба Яга.
А един паун превзет
ЦУМ обиколи навред,
все отбира и се пери,
дрехи всякакви премери,
ала нищо не хареса.
“Простички за мене те са!“
– важно каза – в магазина
няма нищо от чужбина,
нищо вносно не видях!“
Ех, че стана той за смях
и засрамен, свил пера,
скри се в гъстата гора.
Късна нощ е вече вън!
Спи гората кротък сън!
В ЦУМ е тъмно.Тишина…
Но светулчица една
будна мярка се тъдява,
със фенерче осветява,
вижда сянка, чува шум
– влязъл е крадец във ЦУМ!
Вдигна врява тя до бога:
Бързо ставайте!Тревога!
Магазинът е разбит
и крадец е в него скрит!“
Кой ли сторил е това?
Хукват всички през глава –
зайци, катерички, мечки,
и сърни, и буболечки…
ЦУМ набързо обградиха
и крадеца заловиха!
През прозореца за срам
Вълчо се намъкнал там.
“Стой, разбойнико, проклет!“
            –  гневно викат му отвред –
Да крадеш дошъл си в ЦУМ?
Имаш ли в главата ум?“
Под един вековен бор
съд в гората заседава.
А еленът-прокурор,
тъй крадеца обвинява:
“Вълчо е решил отново
да живее на готово!
Той на общото посегна,
магазина ни обра,
с алчността си ни дотегна –
вън от нашата гора!“
Справедлив е тоя съд!
И изгонен бе вълкът.
Тая лоша случка мина.
Пак е шумно в магазина,
весело като преди.
Но дежурен нощем бди,
обикаля в студ и мрак,
пази общата от враг.
А сега, деца, накрая
чуйте: важна тайна зная.
Срещу Новата година
посещава магазина
и подаръци за вас
тук избира… дядо Мраз!
  

   
    

Няма коментари:

Публикуване на коментар