30 април 2012 г.

Моите сценарии


ХИТЪР ПЕТЪР

/Пролетен  фолклорен  спектакъл/

Действащи лица:
Хитър Петър
Настрадин Ходжа
Чорбаджия
Глашатай /тъпанджия/
Султан
Гостилничар
Лазарки
Момци
Разказвач

Разказвач:Имало едно време един момък – напет,веселяк,с накривен калпак,че и хитър...хитър...–умът му – като бръснач:на всеки ще скрои капата,от всяка вода сух ще излезе,но... и на изпаднал в беда ще помогне.Викали му Хитър Петър.
Чорбаджия:/излиза от къщата/
Ей,Петре,къде се дяна?
Хитър Петър:/идва след него/
Тук съм,чорбаджи,идвам,идвам!
Чорбаджия:Идваш,идваш,ама те няма!Слушай сега!Трябва да продам тия яйца на пазара,ама на теб ти вяра нямам.Какъвто си хитър...,ще ме излъжеш!А не е прилично чорбаджи Генчо да се товари като родопски катър,затова грабвай кошницата и да тръгваме!
Хитър Петър:А–а–а,чакай чорбаджи,не сме се пазарили за цената!Какво ще ми платиш за носенето?
Чорбаджия:/почесва се/Ами,аз...такова...сега пари нямам...,ама ще ти кажа три умни приказки.
Х.П.:Е,добре,така да бъде!
Хитър Петър и чорбаджията тръгват.Музикален фон/подходяща народна музика/.
Х.П.:Чорбаджи,преполовихме пътя.Кажи си първата приказка!
Ч.:Ако някой,Петре,ти каже,че в колиба се живее по–хубаво,отколкото в дворец,не му вярвай!
Х.П.:Бива си я тая!
Х.П. и чорбаджията продължават пътя си.Музикален фон.
Х.П.:Почти стигнахме,чорбаджи.Речи си и другата приказка!
Ч.:Ще ти кажа и нея!Ако някой захване да ти разправя,че една глава лук струва колкото едно печено агне,не му вярвай!/хили се саркастично/
Х.П.:Па и тая си я бива!/подсмихва се под мустак/
Продължават пътя си.Музикален фон.
Х.П.:Е,чорбаджи,стигнахме!Каква ти е третата приказка?
Ч.:/насмешливо, подигравателно/Ако ти каже някой,Петре,че има по–гламав носач от тебе,не му вярвай!Ха – ха – ха!/превива се от смях/
Хитър Петър демонстративно тръсва кошницата на земята.
Х.П.:А на тебе,чорбаджи,ако някой ти каже,че в тази кошница е останало и едно здраво яйце...,не му вярвай!/подскача на един крак,сочи с пръст кошницата и се смее с глас/
Ч.:Ах,ти поразнико–о–о!Ако те хвана–а–а,жив ще те одера!Търчи след Х.П. да го хване/
Х.П.:/скрива се зад оградата и оттам наднича/Вервам ти,чорбаджи,вервам ти!То,асъл,ти чорбаджи,само това знаеш – от един гръб сто кожи сваляш!
Ч.:/тръгва си и се вайка/Тю–у–у,отидоха ми яйчицата!Язък!Само дето бих пътя!
Музикален фон.Излиза глашатая.
Глашатай:/думка тъпана и се провиква/Внимание,внимание!Всички де–що имат уши – да слушат!Султанът нареди:който му каже най–голямата лъжа,ще получи 100 жълтици!
Х.П.:Брей,сто жълтици...,това са много пари!Я да си опитам късмета!
Музикален фон.Султанът се е разположил по турски на няколко възглавници,един слуга му вее с огромно ветрило от пера.Хитър Петър застава пред него,сваля си калпака и се покланя чинно.
 Султан:Я да видим каква лъжа знаеш!
Х.П.:А–а–а,не идвам при теб да те лъжа!
Султан:А за какъв клин си дошъл?
Х.П.:/покашля се и започва изтежко да нарежда/Твоят баща преди време взел от моя баща назаем 100 жълтици.Идвам да си ми ги върнеш!
С.:/яростно разгневен/Ти да не си луд?!Де се е чуло и видяло султан назаем пари да взима?!По–голяма лъжа от тая не бях чувал!
Х.П.:За теб – лъжа,за мен – истина!Връщай си ми жълтиците!Ако ли пък мислиш,че по–голяма лъжа от тая не си чувал...,значи пак трябва да ми броиш сто жълтици!
С.:Дайте му сто жълтици и да ми се маха от очите!Разбойник с разбойниците!Лъжец!
Музикален фон.Слугата дава на Х.П. кесия с жълтици и той си тръгва доволен,като си я подмята в ръцете.Насреща му се задава Настрадин Ходжа.
Настрадин Ходжа:Ей,момче!
Х.П.:Речи,ходжа!
Н.Х.:Чух,че много си знаел да лъжеш!Хайде да видим, кой е по–голям  лъжец от двама ни!Слушай сега и се май!
Х.П.:Ами, да те послушам,ходжа!
Н.Х.:Питат ме:”Голяма ли е Земята?”А аз им отговарям:”А,голяма?!Слънцето като буболечка лази и за един ден и за една нощ я обикаля...,значи не ще да е голяма!”И пак питат:”А небето високо ли е?”А аз им отговарям:”А,високо?!Гръмотевица като гърми чува ли се?Чува се!Значи не е високо!
Х.П.:/подхилва се/Брей,брей,брей!
Н.Х.:Дойде ми комшията вкъщи да ми иска магарето,че да си докара брашно от воденицата.А аз му отговарям:”Магарето го няма!”А пустото магаре,като разбра,че за него питат,зарева колко глас му държи!Комшията вика:”Абе,ходжа,това не е ли твоето магаре?”А аз му се сепвам:”Абе ти на мен ли ще вярваш,или на някакво си магаре?!”И го пуснах да си върви с празни ръце.Брей,че съм умен!А ти каква лъжа ще ме излъжеш?
Х.П.:Да те излъжа,ходжа,ама имам работа – подпирам плета да не падне!/показва плета,на който се е облегнал докато слуша Н.Х.как лъже/Ела ти вместо мен да подпираш плета,а аз отивам да си взема от къщи торбата с лъжите!
Н.Х.:Е–е–е,щом трябва...!
Настрадин Ходжа подпира плета,а Хитър Петър се отдалечава малко,вади от торбичката си комат сух хлебец,отива при казана на огнището.Там гостилничарят бърка с голяма дървена лъжица в казана с яденето/наужким/.Х.П.върти коматчето над казана и си говори.
Х.П.:Брей,че вкусно мирише!Я малко да си притопля хлебеца,че е станал на камък в торбата!М–м–м,че вкусно мирише!/отхапва си,усмихва се доволно и понечва да си тръгне/
Гостилничар:Ей,ти!А кой ще ми плати?!
Х.П.:Че за какво да ти плащам?!Не съм ти ял от гоздбата!
Г.:Как за какво?!Аз за тая гоздба дърва съм горил,продукти съм влагал....плащай!Инак...видиш ли я тая?/размахва заканително дървената лъжица/
Х.П.:Че да ти платя,като е такава работата...!
Хитър Петър вади от джоба си монета,хвърля я на земята и тя издрънчава.Гостилничарят се спуска да я вземе,но Х.П. си я прибира обратно в джоба.
Г.:/троснато/Ей,дай си ми парата!
Х.П.:А–а–а,не ти се полага!Както аз ползвах само парата от гоздбата ти,така ти ще си останеш само със звъна на парата ми!
Г.:Абе ти мен на глупак ли ще ме правиш?Ей сега ще видиш как ще ти нашаря гърбината...!/тръгва заканително с лъжицата/
Х.П.:А–а–а,не мен ще биеш,а тая!/показва с глава сянката си/
Г.:Коя?/зяпва изненадано/
Х.П.:Сянката ми!/подскача весело и хуква/
Музикален фон.Х.П.върви и си подсвирква.Натъква се на Настрадин Ходжа.
Н.Х.:Стой,закъде се разбърза?!Носиш ли торбата с лъжите?Нали щяхме да се надлъгваме?!
Х.П.:Е–е–е,ходжа,та аз те надлъгах!Човек плет подпира ли?!Лъжа в торба седи ли?!Какви по–големи лъжи от тия искаш?!/и двамата се разсмиват/
Н.Х.:Като си такъв умник,я ми кажи:имам пет магарета,като се кача на едно от тях и ги броя,четири ги изкарвам,а като сляза,пак са си пет!Едното все се губи!
Х.П.:Не само че се не губи,ходжа,ами ти излиза едно в повече!
Н.Х.:А!/зяпва от изненада/
Х.П.:Магаретата са шест,само дето едното е на два крака!
Настрадин Ходжа се хваща за главата и излиза вайкайки се.Музикален фон.
Х.П.:Ей,какъв ли народ не се среща по тоя шарен свят,ей!/откъсва цвете,помирисва го,усмихва се,слага си го зад ухото и сяда на пейката пред оградата/Много земи пребродих,много видях,ама никъде не видях по–красива земя от нашата – българската и по–напети моми от нашите – българките!А запеят ли...душата ти изпълват!
Влизат момите с песен.Следва цикъл от лазарски народни песни и танци.
Влизат момците с мъжки народен танц.Момите на групички отстрани ги наблюдават.След танца и момците се разделят на групички и започват да си разменят реплики/фантасмагории,закачки,задявки,наддумване/.
Момък:
Снощи видях малка мома
да се прейменува
във градинка под калинка
под червен трендафил.
Момък:
Облякла е бяла риза,
ах,като бял облак,
забрадила синя кърпа
като теменужка,
запасала жълта фуста
като минзухарче,
разрешила руса коса
като паун перо.
Момък:
Завило се вито хоро
край горица ясенова,
ясенова,яворова.
Момък:
Водеше го малка мома –
пременена,нагиздена,
с тънко дари копринено.
Момък:
Коса и се развяваше
като угар преорана,
преорана и пресяна.
Момък:
Лице и се белееше
като пита дваж превита,
дваж превита,триж пресята.
Момък:
Очи и се чернееха
като грозде в ново лозе,
ново лозе,триж копано.
Момък:Ха,ха,гладна кокошка просо сънува.
Момък:Ти не хвали ми хубавица,а работница!
Х.П.:Брей,брей,брей,цървули нема,гайда иска!
Момък:Присмяла се кука на крива бука!
Х.П.:Не гледай ми шапката,а под шапката!
Момък:Под шапката ти само моми се въртят:че хубави,че гиздави...
Момък:Ти на прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи!
Х.П.:Ти мен на акъл ме не учи!Добър кон и под съдран чувал се познава!
Момък:Да,ама скъсан чувал просо не държи!
Момък:Остави го,който слуша,ще яде круша...То,който пита – не скита!
Момък:И на него ще му дойде акъла!Кой кога се опари,тогаз скача!
Момък:Ум царува,ум робува,ум патки пасе!
Момък:Не брой звездите,че ще паднеш в кладенеца!
Х.П.:То,весело сърце – песен пее!
Момък:Така е,всяко пиле в гнездото си пее!
Х.П.:Ох,легнала ми е една мома на сърцето...Като я видя...очите ми все по нея ходят,като я заговоря...сърцето ми ще изхвръкне!Ама майка и хич не ме харесва!/Хитър Петър се обръща към мома Рада/
Х.П.:Ей,Радке,ела да си бобъбрим!
Рада:Не мога,Петре!Мама ми каза като те видя да бягам надалече.
Х.П.:Че защо бе,Радке?
Рада:Мама каза,че много хитруваш,а и не те свърта дълго на едно място!
Х.П.:За тебе,Радке,прозрачен като бистра водица ще стана!Корени като дърво ще пусна!
Мома:Аха,ще цъфнеш и ще вържеш кат майска джанка!
Мома:Не му вярвай,Радке!Не го ли знаеш какъв е?!
Момък:Ти да мълчиш ма!На всяка манджа – мерудия!
Мома:Лани чак на Узунджовския панаир отиде – та се не виде!
Мома:То шило в торба седи ли?!Коя мома ще го иска такъв?!Очите му не можеш да видиш!Докато се огледаш...изчезнал яко дим!
Х.П.:А тебе пък кой ергенин ще те иска такава?!Метеш двора като котка с опашката си!Очите те все зад чужди дувари заничат!
Момък:А така,Петре,добре и го рече!Че като отворила една уста...кат ханджийска порта!
Мома:Абре,Петре,завчера ти ли ни разгони кокошките,та цял ден ги събирах из село?
Х.П.:А–а–а,тия ваште ли бяха?!Добре са гледани – охраненки,тлъстички...Да ги опечеш,па да ги поръсиш със солчица и пиперец...м–м–м, пръстите да си оближеш!
Мома:Ах ти–и–и,нехранимайко такъв!/погва го,а той се скрива зад оградата/Заради теб на мен ми триха сол на главата!Само да те хвана!
Мома:Аха,ще му хванеш опинците!
Музикален фон.Момите и момците бавно се разотиват по домовете.Рада взима менчето и тръгва към герана/чешмата.Налива вода.Изневиделица зад гърба и изниква Хитър Петър.
Х.П.:/поднася и цветенце/Радке ле,Радке хубава!Дали си от Бога паднала или си в градинка никнала,та си толкоз писана:на лице – бяла,червена,на снага – тънка,височка?!Дай водица да си пийна,Радке,че жаден ходи ли се?!
Радка:Че да ти дам,Петре!/Х.П. и напива водата/
Х.П.:...Пък да седнем да ти разправям какви чудесии има по широкия свят...
Песен:”Огряла е месечинка”
Песен с танц за финал/по желание/.

ЛАЗАРЧИЦЕ,КИТЧИЦЕ...

/Пролетен фолклорен спектакъл/
Действащи лица:
Мома Яна
Иван – либе на Яна
Стана – майка на Яна
Петър – баща на Яна
Неда – сестра на Яна
Моми лазарки
Момци
Тъпанджия
Самодива

Излизат момче и момиче /Яна и Иван/.
Иван:
Да знаеш,мамо,да знаеш,
каква си мома съгледах
на долна земя зелена!
Аз съм на небе слънчице,
а тя е слънце на земя,
на земя между хората.
Знаеш ли,мамо,знаеш ли,
ако таз мома не взема,
аз не ще ясно да грея,
както до сега изгрявах!
Мама на Слънце думаше:
       Слънчице,мило мамино,
как да вземем момата,
кога е мома на земя,
а ние светим на небе?
Слънце на мама говори:
       Ще пуснем златна люлчица
Да си вземем лазарчица.
Яна ще се качи
за здраве да се люлее.
Ние ще дръпнем люлката
и ще я горе вдигнем
под сини ясни небеса.
Песен:”Люлка се люля”
Яна:
Малка мома цвете брала,
цвете брала,венец плела,
венец плела,песен пела,
песен пела,наричала:
       Мило либе,на ти китка,
на ти китка от иглика,
от иглика,перуника,
перуника еднолика!
Да я носиш по седенки,
по седенки,по беленки,
да я носиш в твоя пазва,
всека мома да си казва:
„Тоя момък либе има!”/дава китка на момчето/
Излиза друго момиче.
Самодива:
Де я зачу горска дива,
горска дива самодива.
       Ой те тебе,малка дево,
стой,не бери перуника,
перуника и иглика!
То е цвете – скоро вехне,
скоро вехне,скоро съхне!
Най набери зелен здравец,
зелен здравец в хладна сянка!
Той не вехне,нито съхне,
здраве дава кой го дъхне.
Влиза група моми.
Мома:
       Здравче венче,миризливо цвете,
Здравче венче,берат ли те моми,
Здравче венче,китят ли те китки? 
Влиза група момци.
Здравец:
Здравче венче на моми говори:
       Мари моми,вие луди ли сте,
та мене ли моми да не берат,
та мене ли китки да не китят?!
Нали знайте,мари малки моми,
че съм цвете най–харничко ази:
лете,зиме – у девойки млади,
цяла гора мирише от мене!
Песен:”Малка мома цвете брала”
Момък:
Отидох в росни ливади
на конче трева да кося,
намерих либе в ливади –
сено сбирало,заспало.
Мрамор му камък възглаве,
троскот му трева постилка,
алена ружа завивка,
ситна го роса избило.
Грях ме бе да го целуна,
жал ми бе да го замина,
па легнах гърбом до него.
Сладък съм сънец заспало.
Кога се от сън събудих,
либе от при мен бегало
и на камъка писало:
„Либе ле,щуро,глупаво,
като не знаеш да либиш,
що ли се либе зафащаш?!”
Момък:
Снощи си мамо отидох
на Марица,Бистрица.
Тамка си мамо заварих
едно ми бяло момиче.
Кат ма видя,мамо,
момиче хукна да бяга
през честата къпина.
Ази се виком провикнах:
„Дръж,къпино,момата,
дръж,къпино,момата
за шарените чорапи!
Чорапите – за тебе,
момата – за мене!        
Момък:/към мома/
Гледай ма,гледай,моме,
днеска съм тука,утре не!
Утре са сбирам,отивам
на Стамбол града голяма.
Речи,поречи,моме,
какъв армаган да сбера?
Мома: /в отговор/
Юначе,лудо и младо,
та толкоз ли са не сещаш,
та толкоз ли си будала,
та не знаеш с какво
са гиздат момите?
На тънко кръстче – коланче,
на бела шийка – герданче.
Момък:
Шетала е тънка Неда
от сутрин до вечер,
че изгуби алтън гердан
и сърмен колан.
Тръгнала е да ги търси,
срещнала е лудо–младо
лудо–младо неженено.
Отговаря тънка Неда:
–Ти ми найде алтън гердан
и сърмен колан!
–Не съм найдел,кълна ти се,
гердан и сърмен колан.
Ако съм ти гердан найдел,
дано да увисна
като него,тънка Недо,
на твоята гушка;
ако съм ти колан найдел,
Недо,Недице ле,
да се свия като него
през твойто кръсче.
Момък:/към мома/
Сещай са,Цвято моме,сещай са,
защо у вази често дохождам,
шарена китка,миме,донасям.
Мома:/в отговор/
Сещам са,лудо– младо,сещам са,
ама съм още,леле,малечка!
Момък:
Като си,Цвято моме,малечка,
що ти е алтън на чело,
шарена китка,моме,на глава?!
Танц с песен/по двойки/:”Дай си,Въсе,ръчицата”
Момците в края на танца крадат карамфилите на момите и бягат.Остават момите.Присядат в полукръг и си говорят:
Мома:Дружки,Лазар си дойде,а след него Великден,после Гергьовден...
Мома Яна:Да,тази година за пръв път ще ставам лазарка.Мама и кака все се суетят около мене и току нареждат:”И буенеца да научиш,че да се не изложиш!А аз даже не знам що му викат така!
Мома:Ти нас питай!Сега ще ти разправим!
Мома:В едно тракийско село правели голям сбор.Една красива мома – Ружа девойка,тръгнала с майка си и тейко си сбора да види.Вървели,що вървели,момичето ожадняло и рекло на тейка си,че ще се отбие от пътя да иде до змейновото кладенче вода да пийне.
–Не ходи,потрай малко до село,– рекъл бащата,–че това място не е читаво!             
Но девойката не послушала и отишла.Тъкмо се навела водица да пийне и дошъл един змей.Започнал да я прилъгва змейница,жена да му стане.
 –Богата и пребогата ще бъдеш”–казал той,но Ружа се уплашила и избягала.
Мома Яна:Че как тъй змей мома ще задиря?!Какъв бил тоя змей,откъде се е взел?Как е изглеждал?
Мома:Ами,имало някога на земята змейове.Те били с човешки образ.Даже били красиви,левенти,само дето имали под мишниците златни крила,с които летели.Били много силни.С едно духване дърво изкоренявали.
Мома:Змейовете живеели в пещери по върховете на планините.Бродели си свободно по земята и вършели много юнашки подвизи.
Мома:И често се женели за красиви девойки.А децата им се раждали със златни крилца под мишниците.
Мома:На мен тейко ми разказа,че всички змейове имали крила и опашки,били облечени с дрехи от люспи,които греели като слънце.В битка ставали невидими и на чиято страна заставали,тя побеждавала.Били много мъдри и смели.
Мома Яна:Добре,добре!Какво станало с Ружа девойка?
Мома:Ами,отишла тя на сбора.Момите пеели и се веселели,а тя все си мислела за предложението на змея.Искало и се богата да бъде,в дворец да живее.И щом се пръснал сборът,изоставила своите и отишла на кладенчето.Пристанала на змея и заживяла в змейовите палати.
Мома:Минали години.Домиляло и за земята,за родата и помолила змея да я пусне да си види близките.Змеят се съгласил и я пуснал – по същото време,на същото място.И отлетял.
Мома:Да, ама през годините,що прекарала със змея,и пораснала змейнова опашка и тя решила да се освободи от нея.Извила се да си захапе опашката,та да я измъкне,но...не успяла.Завила се на другата страна...пак не успяла.Замятала се лудо насам – натам,само и само да се отърве от опашката,ама все не можела да я махне.От ужас,че така ще я видят дружките и,сърцето и се пръснало...И така я намерили девойките.
Мома:Оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето.И хоро играели,ама несключено,и като змеица го извивали,в чест на мома Ружа – змейница.Танцът нарекли „буенец”,а момите що играят – „лазарки”.
Момък:Така,така...Кой се лакоми по имане и пристава на змейове...Силни били,хвърковати били...Бабини деветинини!
Мома:/с насмешка към момъка/
    Калоянчо из дол бяга,
    из дол бяга,
    цървул стяга,
    че го гони сура ламя,
    сура ламя – троеглава.
    Беж,краченца да бягаме,
    беж,беж!/тропа с краче/
Момък:
Да–а–а,ама насреща му Храбро юнак.
Проговаря Калоянчо:
       Ой те тебе,Храбро юнак,
отърви ме от таз ламя!
Извади си храбро юнак,
извади си остра сабя,
че посече сура ламя,
сура ламя,троеглава!
Всички моми:/подигравателно към момците,с импровизирани движения на ръцете,отговарящи на текста/
Ини мини дуду мини,
трили шили карамфили,
бан джука джука,
кукувица кука.
Всички момци:
Скочи скок,скакалец,
скакалец,скакалец,
щипни мома за крачец!/посягат да щипнат момите,а те пищят и се разбягват,после продължават задявките/
Мома:/към момък/
Русо прасе просо пасе.
       Паси,прасе,нехранено,
русо просо некосено./перва го по перчема/
Момък:/в отговор към момата,подигравателно/
Пенка хапна топла пита,
Пенка пита пак за пита!
Мома:
Павел плява превява,
вятърът я отвява.Фр–р–р!/показва как излита/
Мома:
Криво плево петлево –
времето е ветрево./изсвирва с уста/
Момък:
Тънка трънка трънкосливка./показва с показалец и го духва/
Мома:
Криво рало Лазарово.
Лазар рало привлече,
през поле го завлече./показва прегърбен вървеж/
Момък:
Сива гъска силно съска.С–с–с!
Мома:
Сърдито момче – все му се плаче!
Попей му,дядо,да му е драго!
Дай му дренче да не хленче,
дай му крушка да те слушка!/с подигравка/
Момък:
Баба ти кърши лозици –
ние сме с тебе връстници.
Майка ти точи коприна –
ние сме с тебе роднина!/заканително към мома/
Мома:/в отговор/
Ще видиш ти роднина!
Момите погват момците,а те се изпокриват.От къщата излиза майката на Яна,сложила ръце на кръста.Пресреща дъщеря си и я хока.
Майка:Яно,къде си,мари!Откога си излезнала?!
Яна:
Кандисах,мамо,бактисах
от наште пусти ергени!
На хоро да ида – карат се
кой да се улови за мене!
На сватба да ида – борат се
кой да ми вземе китката!
На чешма да ида – бият се
кой да ми напие водата!
Майка:Ама,щерко,рано те е припекло слънцето!Момци вечер вода напиват,не посред бял ден!Я скоро идвай вкъщи,че лазарките ще дойдат!Къде ти е сукмана,къде е престилката,къде е накита!Койлото приготви ли си?Коскоджами ти кумица ще ставаш,а още се туткаш!
Яна:Всичко съм нагласила ма,мале.Идвам,идвам!
Майка:Идваш,идваш,ама никаква те няма!Затри се кат ланшния сняг!Тия моми!Кат се замомеят рано – рано,а акъл за пет пари си нямат у главите!
Бащата на Яна излиза от къщата и гълчи жена си.
Баща:Какво дуднеш ма,жено?!Па ти колко акъл имаше у твойта?!Добре,че те земах,та да се куртулишат ваште!
Майка:Ти да мълчиш,че видиш ли я тая?!/размахва метлата и влиза в къщата да облича Яна/
Баща:/хваща се за главата/Леле–е–е!Щурава жена!Остаре и пак акъл и не дойде!
Лазарките идват с „Пиленце пее”.
Баща:
Размитай,Стано,дворове,
нареждай,Стано,столове,
че ще ни дойдат гости –
добри гости – лазарки.
Лазарките идват пред дома.
Баща:Добре сте ни дошли,лазарици!Влезнете,влезнете!
Лазарка:Добър ви ден,стопани!Идваме за Яна.Тя ни е баш мома в селото.Уважават я и я почитат и млади,и стари:работлива,речовита,хубавица...
Бащата:Чу ли ма,Стано?/Излиза майката от дома./Дошли са ни добри гости,лазарки.Нашто момиче за кумица да искат!Да им я дадем ли?      
Майката:/чуди се/Ами–и–и,знам ли бе,Петре...Тя ни е още мъничка...
Лазарка:Мъничка,мъничка,ама по–гласовита от нея няма!Нека си изпее нейната си песен!
Всички лазарки:Да я изпее,да я изпее!
Песен:”Огреяла месечинка”
Майка:Е,добре,да ви я дадем!Ха сега ни попейте и поиграйте,че да ни сгреете сърцето!
Песен:”Ой,невясто хубава”
Яна:Мале,а ще пуснеш ли и Неда да лазарува?
Баща:А–а–а,не!Още и е рано!Не я даваме!Нека да и се порадваме още малко!
Майка:Нека се задоми кака и,пък после.Тя сега ще е малка лазарчица.Нека върви с дечурлигата!Ей,Недке,я излез да поздравиш лазариците!Откога си се заприготвяла!
Неда:
Затъкми ме кака
лазарка да ходя,
с китчица на чело –
да съм първа в село.
С новата премяна
да съм все засмяна,
да пея за всички –
големи,мънички,
в кошница да сбирам
яйчица за дари,
мама да ги вапца,
кака да ги шари.
Песен:”Лазарчице,китчице”/Неда/
Лазарка:Хайде,дружки,да тропнем за здраве и берекет на този дом!
Лазарка:Да се роди и прероди,да наспори Господ и да намножи!
Стопани:Амин,дай Боже!
Песен с танц :”Изгреяло ми ясно слънце”
Танц:”Ой,Лазаре,Лазаре”
Майка:/дарява лазарките и ги изпраща/Ха със здраве,лазарици,па догодина пак да дойдете!
Песен:”Лаленце се люлее”
Лазарките отиват на реката да си пуснат венчетата.Разотиват се.Музикален фон.Яна се прибира,взема си кобилицата с менците и отива към герана/чешмата.След нея Иван – нейното либе.
Иван:Стой,почакай,Яно моме!Искам нещо да ти кажа.Откак сме се залюбили,тъй не сме си приказвали.
Иван и пие от водата.Сядат да си говорят.
Песен:”Огряла е месечинка”
Момък:
Лазар лазарува,
Лазар весел ходи
и девойка води.
Всяка мома пее
и по–ясно дума
на трева и шума:
Мома:
Цветница е утре,
път ни отворете
между синьо цвете,
китки да увием
и венци зелени
за моми,ергени.”
Двамата заедно:
И във всяка къща
да цъфти градина,
явор и калина,
между тях Гергьовден
да навърже люлки
за деца и булки.
Тъпанджия:Е–хе–хе–хе–е–е!Хайде на хорото–о–о!/Думка с тъпана в ритъм за начало на хорото.Всички се подреждат на хоро и играят.Песен с танц:”Какво е звънче звъннало”или друго хоро/може и на плейбек с припяване и танц/.
   
 

 ФРАНКЛИН: ЧУДЕСАТА НА СВЕТА

 Действащи лица:
Франклин
Татко Костенурко
Мама Костенурка
Хариет
Господин Бухал
Мечето Рошко
Видрата Шуши
Лисичето Лиско
Бобърчето Боби
Охлювчето Охльо
Гъсочето Гери
Соколчето Хари
Други животни от класа на Франклин
Разказвач/водещ/ /за предпочитане да е момиче,защото на финала имат заключителни реплики с г–н Бухал,т.е. с момче/

Разказвач:Както всяка сутрин,Франклин чу кукувичката да го буди за училище,разтърка сънено очи,протегна се и затътри корубката си към кухнята,където мама Костенурка приготвяше закуската.
/Думите на разказавача са съпроводени със съответни действия на героя./
Татко Костенурко:Добро утро,Франклин!Наспа ли се?
Мама Костенурка:Добро утро,Франклин!Сядай на масата.Днес съм приготвила любимия ти пай – с боровинки и мухи.Е,мухите не са чак 76,но и тези ще ти стигнат за закуска.
Хариет:Здравей,Франклин!Защо си тъжен?
Франклин:Тъжен съм,защото всеки ден – едно и също:сутрин – ставам рано,отивам на училище,уча разни трудни уроци,после си пиша домашните.Ако ми остане време,играя с Рошко,Лиско,Шуши и Охльо.После вечерям и лягам да спя.Едно и също всеки ден.Омръзна ми!
Татко Костенурко:А ти какво искаш да правиш?Нали обичаше да ходиш на училище?!Нали харесваше приятелите си?!
Франклин:Да,но искам да ми се случи нещо интересно,нещо вълнуващо!Искам да пътешествам по света,искам да откривам тайни!Искам да ми се случват чудеса!
Песен на Франклин
Костенурче съм игриво,
любознателно и мило.
С  моето семейство чудно:
мама,татко,Хариет
си помагаме задружно
всичко да ни е наред.
Във училище обичам
да чета,да пиша,смятам,
но мечтая си аз тайно
приключение незнайно
да направя с моя клас
и велик да стана аз.
Мама Костенурка:Франклин,побързай,че ще стане живо чудо,ако изпуснеш автобуса!Има да пътешестваш пеша до училище...Хайде,тръгвай!
Музикален фон:”Тече,всичко тече...” из песента към филма”Васко да Гама от село Рупча”
Мама Костенурка помага на Франклин да се приготви и го изпраща до вратата.Автобусчето с децата минава,Франклин се качва и тръгва./Разбира се,става дума за импровизирано автобусче с шофьор отпред, наужким./
Разказвач:И така,започна един обикновен ден за Франклин и неговите приятели.Но...те не знаеха каква изненада им е приготвил господин Бухал.
Господин Бухал посреща децата пред училището.
Господин Бухал:Здравейте,деца!Заповядайте!/Звъни със звънчето–камбанка./Урокът започва.Днес съм решил да направим нещо необикновено.
Всички:Ура–а–а!
Видрата Шуши:Какво ще правим?
Лисичето Лиско:Къде ще ходим?
Мечето Рошко:А ще има ли къде да ядем?
Г–н Бухал:Успокойте се!Сега ще разберете!Първо,обаче,ми кажете подготвихте ли си домашното,което ви дадох вчера?
Всички:Да–а–а!
Гъсочето Гери:Г–н учителю,а защо дадохте различна задача на всяко дете?За да не преписваме ли?
Бобърчето Боби:За да се научиш да мислиш с главата си,глупаче!/почуква се с пръст по главата/
Г–н Бухал:Не се обиждайте!Боби,извини се на Гери!Възпитаните деца не се държат така!
Бобърчето:Извинявай!
Гъсочето:Моля!Извинен си!Но...да не се повтаря,че ще те клъвна по умната глава!
Песен:”Три думички чудесни”
Г–н Б.:Гери,ти каква домашна работа имаше за днес?
Гъсочето:Ето ми домашното./Показва нарисувани Слънцето и Луната – детски рисунки./
Лисичето Лиско:Какво е това,Гери?
Гъсочето:Ха познай де!/нахъсано/А къде е твоето домашно?
Лисичето:Ето го!/показва часовник/
Г–н Б.:Деца,вдигнете в ръце това,което сте направили вкъщи!
Всички деца вдигат в ръце направеното./По–нататък в сценария ще бъде посочено домашното на всяко животинче./
Франклин:/обикаля да разгледа домашните работи на децата/Колко интересно!Г–н Бухал,какво ще правим с всички тези неща?
Г–н Б.:Ще пътешестваме!
Франклин:Хайде!Къде отиваме!
Г–н Б.:В Страната на чудесата!
Дете/животинче/:А къде е тя?
Г–н Б.:Навсякъде и никъде!
Дете/животинче/:Как така?!Тези неща ги има по Земята./Сочи картата на света – детска карта с анимирани животни,туристически обекти,забележителности./На тази карта са нарисувани всички интересни места по света с чудновати животни,страшни риби,високи планини,огромни океани,странни дървета и цветя...
Дете/животинче/:Освен това, с какво ще пътуваме?Нашето рейсче не може да преплува океана!
Г–н Б.:Вие сте много умни деца!Но ние няма да пътуваме с превозно средство.
Дете/ж./:А как?Ако вървим пеша,ще изгубим много време.
Дете/птица/:Ще летим!
Дете/ж./:Ще скачаме!
Охлювчето Охльо:Ако ще пълзим,аз много ще се изморя.
Фр.:Не се тревожи,Охльо,аз ще те кача на корубката си.
Г–н Б.:Няма да се наложи.Ще пътуваме наум.Ще се носим на крилете на въображението./размахва крила/
Мечето Рошко:Досетих се!Ще си представяме всяко чудо като на филм!
Охльо:А,добре!Така и аз ще мога да обиколя света!
Дете/ж./:Ами разбира се!Ще обиколим света и ще разкрием чудесата,които той крие,без дори да излизаме от класната стая!
Дете/ж./:Да започваме!
Дете/ж./:Нека всеки да открие своето чудо!
Гъсочето:Най–голямото чудо на света е Слънцето./Показва слънчицето,което само е нарисувало./То дава живот на всички: на животинки,на цветенца,на дървета и на птички!Нощем,щом се скрие,го замества Луната /показва нарисуваната Луна/.Така можем да виждаме и през нощта.
Г–н Б.:Браво,Гери!Отлично го каза!
Дете/ж./:А знаете ли,че Слънцето,Луната,планетата Земя,на която живеем ние,се намират в Космоса?
Дете/ж./:Какво означава думата „космос”?Много загадъчно звучи!
Дете/ж./:/Показва таблото на Слънчевата система./Представи си един безкраен океан от звезди и планети,комети и мъглявини,които се движат в това безкрайно пространство.Един огромен загадъчен свят,който наричаме „Космос”.
Охльо:Аз знам,че съществува и един друг свят,безкрайно малък.Толкова малък,че е направо невидим с просто око.
Дете/ж./:Да,това е светът на малките частици,от които са образувани всички неща около нас.
Г–н Б.:Точно така!Всичко в света е съставено от молекули/показва схематичен цветен модел на молекула,голям формат/–телата ни,дрехите,къщите,растенията,въздухът,водата,небето…–всичко.Но те са съставени от още по–малки частици,наречени атоми,които също се състоят от по–малки частици и така нататък,и така нататък...
Танц и песен на частиците
Две по две частици,
слети във едно,
всички се нареждат
в красиво колело.
   Тра–ла–ла/2/ чудно колело./2пъти/
Всички тук се чудят,
ех, каква игра,
тез частици малки
имат ли места.
     Тра–ла–ла/2/ имат ли места?/2 пъти/
Моля,погледнете
как ще се въртим
и накрая всички
ще се подредим.
    Тра–ла–ла2/ весели неща./2 пъти/
/Танцът възпроизвежда думите от текста.Играе се по двойки./
Дете/ж./:Когато се обединят, тези мънички частици образуват различни неща,които могат да бъдат твърди,като тази маса,течни,като водата в чашата, или невидими,като въздуха в балона.
Лисичето:Да,като витамините в храната,която ядем,за да станем големи и силни.
Г–н Б.:А знаете ли какво представлява силата?
Фр.:Звучи като нещо безкрайно и вълшебно!
Г–н Б.:Абсолютно вярно!Това е вълшебството на живота!Нарича се „енергия”.
Бобърчето:Да,чувал съм,че без енергия не бихме могли да правим нищо:нито до ходим,нито да говорим,нито дори да играем!
Дете/ж./:Всички живи същества се нуждаят от енергия.Растенията,например,получават енергията си от слънчевата светлина.Освен това пият живителни сокове от земята.
Дете/ж./:Спомних си!Г–н Бухал,Вие сте ни казвали,че без светлина,вода и въздух няма живот!
Г–н Б.:Да,този красив и загадъчен свят съществува благодарение на вълшебницата енергия.Огледайте се,всичко около нас е толкова живо и истинско,нали?!
Дете/ж./:Наистина е красиво!Особено сутрин рано,когато изгрее Слънцето и всичко живо се събужда!
Дете/ж./:/показва снимка на паяжинка с уловени капчици роса/Виждате ли каква красива паяжина е изплело паячето?В нея са се уловили малки капчици роса.Мама ми каза,че тънките паяжинки в тревата са легълца на феите.Вълшебни са нали?!
Дете/ж./:Да,истинско чудо!
Видрата:/показва снимка със светкавици/И тези светкавици изглеждат като паяжинки,но не са.Знаете ли от какво са направени?
Дете/ж./:От какво?От огън?
Видрата:Позна!От електричество!Когато видиш светкавица и чуеш гръм,бягай бързо вкъщи,но...се пази от самотни дървета!Те привличат светкавиците като антени.
Дете/ж./:Аз много се страхувам от буря със светкавици и гръмотевици.Сърчицето ми се разтуптява.
Дете/ж./:Аз ще ти покажа едно красиво чудо,от което сърчицето ти ще се зарадва.Виж!/Показва снимка на дъга./
Дете/ж./:А,това е дъга!
Дете/ж./:/обяснение на детето,което показва дъгата/Точно така!След дъжд,когато грейне слънчицето,винаги се появява дъга със седем вълшебни цвята.Когато видиш дъга,си намисли желание, и то ще се сбъдне!
Охлювчето:Аз ще си пожелая да стана голям и смел!
Соколчето Хари:Аз ще си пожелая да стана добър и силен като Батман!
Дете/ж./:Да,само че ще трябва да почакате!Нужно е време.А за тази работа е измислен часовникът!Той отмерва часовете,минутите и секундите.
Дете/ж./:А за месеците и годините ще ти е нужен календар./Показва го./Този календар е направен от хартия,но има и каменни календари,като този ,който се намира в Англия./Показва Стоунхендж./
Г–н Б.:Хората,които създали първите чудеса на света,били омагьосани от красотата и величието на звездното небе.Те изучавали движението на звездите и планетите.
Дете/ж./:Сигурно са искали да открият тайните,скрити в това необятно пространство,което наричаме Вселена.
Дете/ж./:Много изгубени каменни градове по цял свят крият загадъчните знания на древни народи.
Фр.:Колко интересно!Когато порасна,ще обиколя света и ще изуча историята на всички изчезнали градове!
Мечето Рошко:А аз ще търся скритите съкровища,заровени някога там!
Гъсочето Гери:А пък аз ще откривам тайните,скрити в небесата!Ще се рея в пространството и вятърът ще ми разказва историята на Вселената!
Г–н Б.:Каква красива мечта!Толкова се радвам,когато ви гледам как растете и ставате все по–умни и знаещи с всяка измината година...!
Песен за чудесата
Нашият свят е чудесен,
голям и красив като песен.
В него не всичко разбирам,
но толкова искам да знам!
Пр.:Истини скрити отдавна,
   стара история славна
  откривам аз ден подир ден.
Идваш ли заедно с мен?
Колко е хубаво всичко,
Когато успеем самички
да видим и чуем сега
вълшебствата скрити в света!
Дете/ж./:А знаете ли,че в Китай всяка година носи името на различно животно.Има година на коня,на заека,на маймуната...
Дете/ж./:Както и на дракона,на кучето и на тигъра.
Мишка:Да,в Китай някои животни са на почит и уважение!Дори и мишките,цр–р–р!
Лъвче:Да,а в Египет всички животни от семейство „Котки” са на почит и уважение.Виждате ли този огромен паметник?/Показва снимка на сфинкса./Нарича се „Сфинкс”.Има тяло на лъв и глава на човек,а на челото му е имало глава на змия.Дори хората се прекланяли пред величието му!
Дете/ж./:Змия ли каза?!Сега ще ви покажа още едно чудо!/Показва снимка на Великата китайска стена./Това е огромна каменна стена,която се извива като дракон из цял Китай!Истинско чудовище!
Мечето Рошко:Моля,моля!Ти нищо не знаеш за чудовищата!Ето ти чудовище!/Показва Т–рекс./Някога много,много отдавна на Земята са живели огромни динозаври.Знаеш ли какво означава „динозавър”?    
Дете/ж./:Какво?Това е доста сложна дума,а мен не ме бива много по чуждите езици!
Дете/ж.:Аз знам!Означава гигантски  гущер.Имало е и огромни слонове./Показва рисунка на мамут./Наричали са се мамути.Като са стъпвали,земята се е тресяла под краката им.
Фр.:Да,като мечето Рошко,когато се разхожда в пиратската ни къща на дървото!
Мечето Рошко:Това нищо не е!Да знаеш как се тресе пералнята на мама,когато ми пере кожуха!
Дете/ж./:Рошко ми подсказа за още чудеса:чудесата на техниката!Вижте ги!/Показва различни уреди,апарати,превозни средства./
Дете/ж./:/Разглежда снимките./Ами да!Това е телевизор.На него гледаме филми.А това са превозни средства,с които можем бързо да стигнем надалеч.Да не забравяме и компютъра,от който можем да научим толкова много неща,без дори да ставаме от стола!
Лисичето Лиско:Да,и можем да разговаряме помежду си като по телефон./Показва GSM./
Дете/ж./:Да–да!По телефона можем само да се чуваме,а на компютъра можем да се чуваме и виждаме едновременно!
Дете/ж./:И можем да играем на различни компютърни игри!Аз най–много обичам „Междузвездни войни”!
Дете/ж./:Аз пък гледах един филм,в който,представяте ли си,едно дете отиде напред в бъдещето с машина на времето.Беше толкова интересно!
Фр.:Аз пък гледах друг филм,в който някакви деца отидоха в друго измерение.Там хората местеха предмети само с поглед и можеха да общуват помежду си на ум,без да си говорят!И представяте ли си?!Излъчваха светлина!Знаете ли колко беше красиво!
Г–н Б.:Браво,деца!Вие днес показахте колко много чудеса крие този свят,но най–важното,истинското чудо, сте вие!
Гъсочето:Защо,г–н Бухал?Аз си мислех,че сме най–обикновени деца.
Г–н Б.:Защото няма по–необикновено и по–чудесно нещо от едно дете!
Мечето:Ще кажа това на мама,когато ми се кара и пита татко откъде и се е взело това чудо на главата!
Песен на пътешественика
Чудо ли съм – аз не знам!
Мисля си,че съм голям,
но развихря ли се вкъщи
мама все ще се намръщи!
   Пр.:Чудесата на света
        ще науча начаса!
Искам всичко аз да знам,
всичко за света голям,
смел и храбър капитан
сред огромен океан.
Пр.:.............
Тайна ще ви споделя,
имам си една мечта:
чак до края на света
като вятър да летя.
Г–н Б.: Днес всички вие се справихте отлично и научихте много за света около вас.Довиждане,деца!
Всички деца:Довиждане,г–н Бухал!
Музикален фон: „Тече,всичко тече...”.Децата се „качват” на автобусчето и си отиват,т.е. излизат от сцената.Франклин се прибира  у дома.
Фр.:Здравейте,прибрах се!
Семейството се събира около масата.
Хариет:Здравей,Франклин!Толкова се радвам да те видя!/прегръща го/Знаеш ли колко ми липсваше?!
Мама К.:Здравей,Франклин!Как мина денят ти?
Фр.:Беше чудесно!
Татко К.:Изглеждаш бодър и радостен.Нещо интересно ли ти се случи?
Фр.:Нещо много,много странно!
Татко К.:И какво беше то,Франклин?
Фр.:Как един скучен ден се превърна в необикновен!
Мама К.:Браво,Франклин!Ти си открил най–необикновеното нещо на света!
Фр.:И какво е то,мамо?
Мама К.:Чудото да превърнеш един най–обикновен ден в празник!
Фр.:Наистина се чувствам празнично!Сигурно защото вече знам в какъв чудесен свят живея!
Татко К.:И ще откриваш в него още много,много чудеса!
Фр.:Да,днес тръгнахме на едно дълго пътешествие из чудесата на света.И това беше само началото.А ако знаете още колко идеи имам...
Мама К.:Почакай малко!Първо да се навечеряме,пък после ще ни разказваш...
Излизат водещия и г–н Бухал.
Водещ:Колко малко е нужно на едно дете,за да бъде щастливо!
Г–н Б.:Днес Франклин научи един от най–важните си уроци:къде е скрита радостта.
Водещ:Разбра колко е хубаво да си дете!
Г–н Б.:Откри чудото на въображението и вълшебството на мисълта!
Водещ:Разпали в малкото си детско сърчице желанието да знаеш и да можеш!
Г–н Б.:И за първи път се почувства голям...
Водещ:...И важен, и обичан...
Двамата:...Защото беше част от чудото на живота!
Музикален фон.Актьорите излизат на сцената и се покланят.

 

Франклин открива тайната на цветята и извиква пролетта


Костенурчето Франклин можеше да закопчава копчетата на дрехите си, можеше да си връзва шалчето, да си слага ръкавичките, да обува зимните ботушки и с шейната да се спуска по стръмния склон до реката.
То ходеше на училище и можеше да брои от 1 до 10 и от 10 до 1 /броене/. Можеше да построи цял замък  от конструктор. Знаеше как да нарисува дърво, къща и цвете.
В междучасията обичаше да прави крепост в снега и да се замерва със снежни топки с приятелите си, но… напоследък чувстваше, че нещо му липсва и дори любимите игри вече  не го радват.
Проблемът беше в това, че всъщност тази зима му се стори много дълга. Омръзнаха му дебелите дрехи, студа и мокрия сняг, цялата тази побеляла гора… Нищичко не привличаше погледа му…тихо, тъжно…, пусто…
Сутрин, щом се събудеше, първо изтичваше на прозореца да провери дали някое цветенце не се е показало от снега, но… нищо зеленичко не се виждаше.
Франклин много обичаше цветята и … му беше домъчняло за тях. Затова той най-накрая реши да помоли за помощ г-н Бухал. Написа си на един лист всички въпроси, на които не можеше да си отговори и му ги даде.
Фр.:Г-н Бухал, можете ли да ми помогнете да разбера защо цветята не искат да цъфнат? /подава листа/
Г-н Б.: Какво си написал тук, Франклин?
Фр.: Това са всички въпроси, отговорите на които искам да знам, но … не мога да си отговоря сам.
Г-н Б./зачита се, усмихва се загадъчно и се обръща към класа/: Деца, хайде заедно да се опитаме да отговорим на тези интересни въпроси! /започва да „чете“ въпросите един по един и да изслушва отговорите на децата/  
·       Защо през зимата цветята не цъфтят?
Снегът им пречи сигурно да подадат главички…
Или просто им е много студено, затова се сгушват на топло в земята.
·       Кога цветята си почиват?
Сигурно когато нощем спят.
Да, но и през зимата изглежда спят и… сънуват дълъг сън.
·       Какво сънуват цветята?
Може би играят си в гората.
Тичат, смеят се, танцуват, като нас…
Може би и те като децата мечтаят бързо да пораснат.
·       Как се събужда едно цвете?
Тази сутрин видях как се разпукна кокичето в нашия двор…
И минзухарчето разтваря своята чашка всяка сутрин.
Значи, и цветята се будят като нас, протягат се и се усмихват на слънчицето.
·       Защо цветята са цветни?
За да са красиви и кокетни, обличат своите тоалети…
Цветята са цветни, затова ги наричаме цветя…
Цъфтят във всички цветове на дъгата.
Красиви са не само с цвета си, но и с аромата…
·       Защо ухаят цветята?
За да ни радват…
За да ни викат при тях…
Може би имат нужда да побъбрят с някого…
·       Какво си говорят цветята?
Сигурно представят се едно на друго, ето така: „Здравей! Аз се казвам Минзухар“.
Г-н Б.: Или… представят се на вас. А вие можете ли да ги разпознавате?
Гатанка: Стъклена камбанка, даже няма си и сянка. Подаде ли се в  снега, значи идва пролетта. Що е то? /кокичето//
Г-н Бухал държи в ръце снимки/оцветени картини на цветя. Едно дете-животинче излиза и изважда снимка/рисунка на кокиче. Отпред се появява едно дете-кокиче, а след него по реда на песента и другите цветя. После към тях се присъединяват и останалите цветя за танца на цветята./

Аз кокиченце съм бяло
Сред гората разцъфтяло.
Тук надничам със главичка-
Като малка пойна птичка.
        
Имам братче минзухарче,
Кукуряче за другарче,
Срамежлива теменужка-
Ми е вярна, мила дружка.                                                            

Хей, дечица, помислете,                                                                       
Кой сезон е отгатнете:                                                                                
Идва със цветя и птички,                                                                    
гали клонки и тревички.

Децата отговарят с радост: Пролетта! Пролетта!
Танц на цветята
Г-н Б.: Какво ли още разказват цветята?
Ами.., предполагам, че си разказват случки, като нас…
Или си съчиняват приказки без край…
Може пък да си споделят нещо интересно за живота на гората – за птиците, дърветата, тревата…
·       Какво му трябва на едно цвете?
Това е много важен въпрос. Аз знам, че когато г-н Кърт ме помоли да се грижа за неговата градина, аз забравих да поливам цветята редовно и те увехнаха…
Да, нуждаят се и от вода, и от грижа…
И от слънце, което да топли и да гали листенцата им.
·       Как Слънчо гали цветята?
Както гали нас – децата…
Да, затвори очи и се обърни към слънцето – чувстваш ли как приятно гали лицето ти?
Да, слънчицето гали бузките, както пролетния ветрец, когато зашуми в дърветата, тревата и цветята…
·       Какво ли Вятърко нашепва на цветята?
Сигурно е някаква голяма тайна…
Дааааааааа! Но,…каква ли е тя?
Г-н Б.: Можем ли да я открием с вас?
….: Да попитаме някое цвете…
….: Забрави ли, че навън е още зима?! Няма нито едно цветенце!
….: Ще трябва да ги почакаме да разцъфнат.
….: Аз искам да разбера тайната още сега!
Всички: И аз! И аз! И аз!
Фр.: Добре, но как да направим така, че цветята отново да цъфнат в нашата гора?
….: Да ги събудим, но как?
…..:Да извикаме пролетния вятър. Неговата песен ще стопи снеговете и ще събуди цветята.
Музика: запис на флейта с пролетен мотив. Дете-вятър /момче/ изпълнява движения с наметало и свирка. Идва дете-пролет /момиче/ с четчица и палитра и „рисува“ по завесата. 
Пролет идва – ето виж,
шарена картина тя рисува:
цъфтят дръвчета и цветя,
и всичко е в зеленина.
Жужат пчелички и летят мухички,
И птичките завръщат се от юг –
чуй песните им звънки и прекрасни.
Как хубаво, неповторимо е сега,
защото вече тук е Пролетта!
Пролетта се обръща към децата и им казва стихотворни гатанки. Те по знак от Пролетта довършват заедно стиха.
Със крилца пчеличка трепна,
От цветеца ми прошепна,
Че мечтала цяла зима
Звучно име да си има.
И ми каза: „Помогни ми!
Име, моля, избери ми!“
-В цъфналата детелина
Те кръщавам Цветелина/заедно/.
        
Цвете ли е, аз не знам.
Със стъбълце, листенца мило,
Подало се е над снега
         Има си цветче красиво,
Усмихна ми се ей сега.
Но питам се като голям:
Защо зелено е цветчето?
Дали не крие се в полето?
Познахте ли го тоз юнак?
Ами… това е кукуряк /заедно/.

...........:    Слънчо пак огря земята.
Вятърко разсмя листата.
Птичка литна в небесата.
Затанцуваха цветята.
Всичко мигом се събуди.
Пърхат нежни пеперуди.
Ромоли поточе бистро,
а небето е лъчисто.
Облаче по него плава.
Цялата земя запява.
Песен: „Кой направил е цветята“

...... : А-а-а! Сега разбирам тайната голяма:
         В природата е всичко по програма.                                                 
...... :  Ти и аз - сега сме двама,
          После трима - ставаме мнозина!
...... : Като в училище тук всеки ще научи,
         задача всеки своя ще получи.
...... :  И  мястото на всяка живинка
   Ще види ясно в своята глава.
...... : В картината таи се добринка.
Каква е тя? За всички е една!

        
Фр.: Да! Точно така! Всичко в природата е свързано! Просто трябва да откриеш причината!
….: Браво, Франклин! Толкова ни беше мъчно да те гледаме тъжен, затова сме ти подготвили една приказна загадка.  
Група деца-животни представят приказката-изненада.
Горе на небето в облачна държава
живееше щастливо капчица такава:
по-бистра от сълзичка, по-мокра от море,
по-мъничка от копче, по-лека от перце.
Тя беше много смела и много любопитна.
Затуй веднъж реши се и с вятъра политна
надолу към земята по нишките дъждовни
далеч от висините и облаците родни.
Случи се така, че пролетната капка
скокна във пръстта като малка жабка.
– Ох! – дочу се тихо – Повече внимавай!
Костите ми счупи, кажи ми “извинявай”!
– Ах, моля извинете! Какво сте вие – цвете?
За мен сте непозната. Не, не ме бодете!
– Аз, първа съм тревичка. След мене идват други.
Цяла зима спахме, но Слънчо ни събуди.
Идва пролет нова, идва пролет млада,
въздуха изпълва с нежност и наслада.
Птиците долитат от южните страни,
кокичето с камбанка весело звъни.
Тревичката зелена, за слънчев лъч се хвана.
Той я дръпна леко и по-висока стана.
А капчицата топла чак сега разбра,
че всъщност тя самата е част от пролетта.
Песен-гатанка: „Дъжд“
?/децата/:Гост пристигна неочакван и в дърветата заплака.
                  Сълзи капят по листата, сълзи мокрят и цветята.
                  Плаче гостът, а защо? Отгатни, отгатни какво е то?

                      !/Фр./:Сълзи този гост проля по дървета и поля.
                       Сещам се какво е, сещам се какво е...
                       Да, сетих се! Дъжд!
Фр.: Благодаря ви, приятели! И аз съм ви приготвил изненада! Чуйте какво стихотворение измислих сам!
Пролет е. Пъпчици пука всяко дръвче.
Топло е. Пее капчукът, дъждецът тече.
Светло е. Плахо наднича младо цветче.
Тихо е. Нейде прекрасно свири щурче.
Свежо е. Весело тича волно момче.
Ясно е. С радост е пълно мойто сърце.
Всички деца и г-н Бухал му ръкопляскат /пуска се за фон отново да звучи „Кой направил е цветята“/. Франклин излиза отпред и се покланя първо пред класа, а след това се обръща и се покланя пред публиката. Следва излизане и поклон на животните с изненадата. Следват цветята, после др. гр. Най-накрая се покланя г-н Бухал.



ИЗПРАЩАНЕ НА БЪДЕЩИТЕ ПЪРВОКЛАСНИЦИ
Национален исторически музей

Аз съм българче
и силна майка мене е родила.
С хубости, блага – обилна
е родината ми мила.
         Аз съм българче.Обичам
наште планини зелени,
         българин да се наричам
         първа радост е за мене.
                   Аз съм българче свободно,
                   в край свободен аз живея,
                   всичко българско и родно
                   любя,тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики,в славно време.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Приласкай ме земя,че ме чака
с дълъг път,с чудеса утринта,
че ме мамят и викат сред мрака
неизбродени тайни места.
         Ти за мен си насъщна и свята
         с прелестните свои небеса,
         както питата мед – за пчелата,
         както шепата пръст – за класа.

Зная –
моята родина е скрила
във самата си сърцевина
златна дума с невиждана сила,
с непомръкваща светлина.
Никой нейния блясък не знае,
но долавя духа ѝ незрим.
Златна дума – за мен тя една е,
а е друга за теб.
         Да вървим.
         Тя зове и тревожи сърцето.
         Да я стигнем по стръмния път,
за да стане от нея по-светло
и по-хубав да грейне светът.
Кой от смелите ще я повика
посред гъсти гори от слова,
посред глъчката многоезична?
Хайде с теб да сторим това!
Може ключът за думата златна
в твойто малко сърце да е скрит?! 

Песен: „България – родина”

В древни
огнища,димели сред камъни вечни,
вечер
се будят и тлеят легенди далечни.
Тръпне сърцето ми,тръпне и вятъра пита:
Бдят ли
в руините войни,звънят ли копита?

Вие стари,дунавски води,
дето славей ви е пял и слънце гряло ви,
помните ли моите деди,
минали в беззвездна нощ на тежки салове?
         Помните ли оня мургав хан,
         дето тази стара пръст за вярност кле му се?
         Коня спрял,очи засенчил с длан,
за да зърне отдалече Хемуса.
Меч забил в свещената земя
и изрекъл: „Тук България ще бъде!
Мадарският конник завеща
името България да пребъде!”

Слънчев край.И скали.И простори.
Ти,изпънал с нозе стремената,
конник мадарски,с каменни взори
все пронизваш далеч равнината.
Теб те брулят и бури сърдити,
и светкавици с гърмол нестроен,
ала кой ще възпре след скалите
твоя устрем неспирен и боен?
Че под твоите погледи горди,
стиснал копие в каменни длани,
неведнъж другоземните орди
са погивали в тия балкани...
Несломим сред победата близка
си застанал с десница корава
все да бдиш над Преслав и над Плиска
и над древната българска слава...

Затварят кръгове летата,
от старост камъкът се пука,
но не умира топлината
в огнищата,горели тука.
България отмерва вековете
в спиралата на свойта раковина,
посрещна с огън враговете,
приятелите – с медовина.

Аз търся те в страшните думи
на твоите стари закони.
Къде си,къде си хан Круме?
Мълчат и скали,и заслони...
Гадая суровите думи,
законите в битки родени
и виждам как идеш,хан Круме,
сред конски опашки развени.

Останал самичък с легендата ти,
дочуваш от меч,от копита звънтене.
Лети Симеон,ще речеш че извил
река Ахелой като меч златозвезден.
         От трона величествен гледа те строго
         и с поглед със сключени вежди те пита:
         „Обичаш ли ти със мяра достойна
         земята си родна и своя народ?
Езикът ни български пазиш ли ти?
Говориш ли,пишеш ли нашето слово
със букви,дарени от братя-светци:
Аз,Буки,Веди,Глаголи,Добро?”

Писателят Ангел Каралийчев написа в своя „Завет към младия българин”: „Ти,българино,за когото атонският монах някога писа: „О,неразумний и юроде,поради что се срамиш да се наречеш болгарин?”,ти,млади човече,който се затиряш да пиеш вода от чужд кладенец;ти,който слагаш чужда шапка на своята българска глава – знай,че вместо да си служиш с десет езика,за да изречеш една лъжа,по-добре е само на един език да бъдат изречени десет истини.И нека този език бъде „свещеният език на нашите дедѝ”,жилавият,стоманеният български език!”

Песен: „Родна реч”

„Имало отдавна...” – все така
приказката стара продължава.
„Имало...” А аз пък ще река:
       Има!
Има днес една държава –
над морета и над планини
волно песента ѝ се разлива.
Тръгват да я търсят отдалеч.
Разпознават я по светлината.
Научават сладката ѝ реч.
Стават нейни жители честѝти.
Необятен и чудесен край
на мечти,история и вълшебство.
Не търсѝ граничните черти,
ти дойде и с теб започва тя.

Песен:”Песен за София”

От крехката розова пъпка
разкошен
разцъфва
цветът!
От малката,първата стъпка
започва най-дългият път.
От борче
разперва се борът.
От зрънце –
пшеничният клас.
Растат и големите хора
от малки деца,
като нас.
         Малко българче съм аз,
крехко като житен клас,
но ще дойде ден,когато
ще политна в небесата
и по моите следи
ще се втурнат сто звезди
и ще викнат: – Хей,юначе,
вчера беше първолаче,
а излиташ със ракета
от планета на планета.
Кой ти даде тази сила,
тази сила изкласила?
Ала аз като замаян
в оня звезден свят безкраен
ще им соча към Земята
на България звездата,
дето раждат се юнаци
с кралимарковски калпаци!
        
Вярвай в чудесата,
         вярвай,
         вярвай!
         Има във живота чудеса.
         Тръгнеш ли на път,не изоставяй
         ясните си детски небеса.
Вярвай в чудесата.И където
по големия ни свят да си,
никому не давай във сърцето
тази вяра да ти угаси.
         Невидяни чудеса ни чакат.
         Съществува живата вода.
         И достига винаги юнакът
         Горната земя или звезда.

Песен: „Светлина”
/”За децата по Земята..”./

Приятелю,
Ако си почувствал сила да отместиш планини;
Ако си видял повече краски, отколкото се събират в седемцветна дъга;
Ако си съзрял през пролуките на горските тъмноти огънче, което те мами след себе си;
Ако си намерил думи, които могат да направят по-добър и по-щастлив поне един човек;
Ако си дочул от най-затуленото кътче на сърцето си неясна и сладка мелодия;
Ако си пътувал, макар и на сън, до приказна страна, която не съществува върху земната карта;
Ако си засадил дърво, което ще дава плодове и за родените след тебе;
Ако твоето лице е умито с жива вода;
Ако си богат с едно приятелство, голямо от земята до небето;
Ако върху рамото ти е кацнала Жар-птица, която те вика да политнеш,
Тогава Приятелю, никой не може да ти затули слънцето и обичта към хората!
Никой няма да ти помрачи деня, да ти отнеме дарбата и усмивката, с която живееш!

Приятелю,
Ако ти не си другарувал с лъжата и не искаш да я почиташ;
Ако си видял, че хоризонтът не свършва до върховете на твоята планина;
Ако си нарисувал върху страница от тетрадка слънце, което не угасва;
Ако си почувствал болката на стъпканата трева;
Ако си разбрал колко тежи една сълза;
Ако си имал благородството да простиш на този, който те е огорчил;
Ако не си забравил имената на Мъдрите и Смелите, които са живели преди тебе, и приведен към пръстта можеш да слушаш словата им;
Ако си се родил в най-хубавата страна на света;
Ако си нарисувал със светли и прозрачни думи най-добрата майка;
Ако си направил мъката на света с една бръчка по-малко, а радостта – с една прегръдка повече;
Ако си повярвал, че истината минава и през иглени уши, но не се къса;
Ако си разбрал, че доброто винаги побеждава;
Ако си обещал пред себе си да се бориш за правдата и красотата;
Ако не си се уморил да питаш и да намираш отговор на всеки свой въпрос;
Ако си могъл да побереш гласовете на целия свят в сърцето си;
Ако си написал първата страница, с която ще започва ТВОЯТА ГОЛЯМА КНИГА,
Тогава ПОЛЕТЍ, Приятелю!
Никой няма да ти затули слънцето и обичта към хората.
И никой няма да ти помрачи деня, да ти отнеме дарбата и усмивката, с която живееш!

Песен: „Детство мое”

Ако този тревожен и забързан свят поспре за миг своето бясно въртене,ще чуе простичката и сърдечна мелодия,която прелива в тревите и цветята,в мълвежа на борове и буки,в гласовете на птиците.И може би мелодията ще му хареса,ще я запомни и ще я засвирука с пролетния ветрец,с морския прибой,с ромона на ручеите.Ще дочуе гласчетата на децата,потрепващи като камбанки.
Песните на децата не се нуждаят от превод.Те са близки и разбираеми за всеки жител на третата планета от Слънцето–нашата Земя.
На тази прекрасна планета живеят хората със своите мечти – красиви и дръзки,със своя път – интересен и предизвикателен,със своя труд – неуморен,но важен...
        

Неизвестни хора,нека сте благословени,
         на вярата във вас крепи се тоя свят –
         самолетът,
         който ме понася в бездните студени,
         хлябът,
с който утолявам своя глад,
подът под нозете,
покривът над мене,
фарът,
който ми огрява пътя непознат,
книгата,
която вземам с две ръце незащитени,
и Земята,
рейната в космичен кръговрат...
На доверието се опира тоя свят,
неизвестни хора,нека сте благословени!

Нека много – много – много пъти
да изгряват слънце и луна.
Нека бурята да не прекърши
радостните крехки стъбълца.
        
Нека има пориви големи.
         На крилатите небе им дай –
         да допишат своите поеми,
         да допеят песента докрай.
Нека твойта обич да им свети,
да ги стоплят твоите мечти.
Нека стигнат детските ракети
нови,невидяни висоти.

Нека децата
живеят задружно,
нека да имат
каквото е нужно;
нека да имат
бащи работливи,
нека да имат
майки грижливи.
Весело слънце
да грее над тях.
вред да се радват
на детския смях.

Нека децата
на шест материка
знаят на братството
свято езика.
Нека се учат
в училища бели,
нека растат
и крилати,и смели.
Нека играят
на воля в полята,
нека за тях
да е мир
на Земята!


                         
                         Моя бяла Коледа
Сценарий за Коледно тържество

         Легнал Зайко сред гората
         сладко да поспи в тревата.
         Както кротичко си спял,
         пухкав сняг го навалял.
         В миг раздвижил той очички,
         гледа: лъскави звездички —
         пеперудки белокрили
         цялата земя покрили!

         Нямал Зайко и годинка,
         сняг не виждал, ни снежинка,
         та изглеждал му сега
         като приказка снега…
         Топличкото му кожухче
         се покрило с бяло пухче.
         Хукнал Зайо на игра
         през голямата гора,

         заешките му петички
         като мънички шейнички
        
         върху снежните звезди
         вред оставили бразди.
         Вятър късно в тишината
         му прошепнал сред гората:
         — Стига тича, Зайко, виж:
         нощ е, трябва да поспиш!

         Сняг се сипе на звездички
         над полета и горички —
         и земята става цяла
         като в приказките бяла.

         Всяка къща е с калпак
         от чудесен пухкав сняг.
         Слушай как звънчета вън
         пеят ясно: зън, зън, зън… —
         бягат весели шейни
         по широки равнини.
         Хора, зверове и птици
         гледат снежните звездици.

1.Песен:
Зимна песничка
         Над смълчаните полета
         пеят медени звънчета.
         Писана шейна премина
         бялата пъртина.
         Зън, зън, зън, зън,
         зън, зън, зън, зън,
         бялата пъртина.

         Бягат кончета игриви,
         мятат заскрежени гриви,
         път из преспите се вие
         в селото се крие.
         Зън, зън, зън, зън,
         зън, зън, зън, зън,
         в селото се крие.

         Къщички в снега се гушат,
         а коминчетата пушат,
         сякаш баби са запрели
         пухкави къдели.
         Зън, зън, зън, зън,
         зън, зън, зън, зън,
         пухкави къдели.

         Пак земята стана бяла.
         Пак задуха луда хала
         из дъбравата заспала.
         Облаците поизтупа
         и със пухкав сняг затрупа
         Мечо в топлата хралупа.
         А по клонки и вършинки
         вместо птичите дружинки
         са накацали снежинки.
        
         Дето бе цъфтяло
         бялото кокиче,
         онзи ден се спряло
         мъничко лисиче.
         Взело да се моли
         с чакащи оченца:
         — Ех, сега защо ли
         не валят петленца?
         И не щеш ли, ето —
         като на картинка
         пратило небето
         бяла перушинка.

         Малкото лисиче
         скочило от радост.
         Близнало с езиче,
         близнало със сладост.
         Вперило очички
         в облаците гъсти:
         — Ех, дано са всички
         белички и тлъсти!

         Сивоперо птиче
         кацнало на бука.
         Рекло му: — Лисиче,
         зима иде тука!
         Туй не са петлета
         с бели перушинки.
         Падат от небето
         първите снежинки.

2.Песен:
Шаро и първият сняг
         Тихо се сипе първият сняг,
         галено щипе бузките пак.
         Де е на двора старият пън?
         Снежко затрупа всичко навън.

         Плевникът има снежен калпак.
         Зимата блъска къщния праг.
         Шаро тревожно тръска глава —
         Как е възможно? Що е това?

         Шаро е още малко кутре —
         може ли Шаро да разбере?
         Колко си глупав, Шаро, сега!
         Колко страхливо гледаш снега.

         Снежен човек е
         спрял на вратата
         и се заканва
         важно с метлата.
         Шаро го лае,
         но отдалече,
         сякаш го пита:
         — Кой си, човече?

         И голям съм, и дебел,
         ала никак не съм смел!
         Страх ме е от крокодила
         и от грозната камила.
         Ако срещна гривест лъв,
         знам, че ще избягам пръв.
         Те във Африка живеят,
         затова не ходя в нея!
         Но дали пък тука няма
         страхотия по-голяма?
         Пазят ме децата — денем
         гледат да са покрай мене.
         Но стъмни ли се, веднага
         вкъщи бързо всеки бяга.
         Снощи Куче-Звяр видях
         и ще се стопя от страх,
         че в квартала, пълен с хора,
         сам-самичък спя на двора!

         Вече три дни от небето
         пада сняг дебел и мек.
         А стои с метла в ръцете
         в двора снежният човек.

         Как ли той не се досети
         (или пък не му се ще)
         да си плюе на ръцете
         и снега да измете!

         Викам го — дори не чува
         тоя снежен мързелан!
         Под бомбето се преструва,
         че е важен и голям!

         — Дай метличката тогава!
         Аз снега ще помета!…
         И пъртина ще направя
         чак до пътната врата…


3.Песен:   
Снежен човек
         Днес децата вън на двора
         си направиха от сняг
         цял човек — голям и страшен,
         със тояга и калпак.
         Хей, хей, трака, трак,
         със тояга и калпак.

         С нос от морков и очички —
         вижте го какъв е мил,
         пък и чудно име има —
         кръстиха го те Страхил.
         Хей, хей, хи-хи-хи,
         кръстиха го те Страхил.

         Но не щеш ли Заю-Баю
         посред нощ ей тук се спря,
         поогледал той човека
         и кураж голям събра.
         Хей, хей, ха-ха-ха
         и кураж голям събра.

         Хоп! — подскочи и налапа
         на Страхила той носа,
         сладко-сладко го захруска
         и излапа на часа.
         Хей, хей, ха-ха-ха
         и излапа на часа.

         Заю-Баю пак подскочи
         и му рече с весел глас:
         — Теб носа ти е за хубост,
         но храна е той за нас!
         Хей, хей ха-ха-ха,
         но храна е той за нас!

Група врабчета влита в стаята и каца  пред къщата, близо до  снежния човек.
Малкото врабченце: Мамо, каква е това голямо бяло нещо?
Мама Врабка: Не бой се! Това е един обикновен снежен човек.
Снежен човек: (сърдито) Нищо подобно! Аз не съм Обикновен снежен човек.  Аз съм Специален коледен снежен човек. Вижте ме! (пъчи се) Тази топка е била украшение за елха.
Врабче: Изглеждаш чудесно! Но какво се е случило с носа ти?
Снежен човек: Инцидент! Нападнаха ме опасни зайци-стръвници! Едва отървах кожата...ааааааааа, исках да кажа топката си. Но... останах без нос! Какво да се прави! Такъв е живота! Рисковете на професията!
Врабче: А ти какво работиш?
Снежен човек: Пазя къщата, не виждаш ли?! (показва си метлата) Дори съм въоръжен!
Врабче: А не ти ли е тъжно да стоиш сам в коледната нощ?
Снежен човек: Да, тъжно е да си самотен. Дори кученцето го прибраха в къщата за празника. Но, мен ако ме внесат, ще се стопя... така ми казаха децата.
Татко Врабец: Тогава ние ще ти правим компания.
Снежен човек: Благодаря ви! Много сте добри! Само дето нямам с какво да ви почерпя.
Врабче:  Не се притеснявай!  Хората от къщата отново са ни подготвили празнична гощавка! Те имат обичай за Коледа да разстилат слама пред вратата на дома си.
Снежен човек: Странно! Защо го правят?
Татко Врабец: Тя им напомня за мястото, където се е родил Христос.
Мама Врабка: Този обичай е добър и за нас, птиците , защото често в сламата остават вкусни пшеничени зрънца.
Врабче: Ах, че апетитно ухание се носи от кухнята! На какво ли мирише? — възкликна Врабчо.
Мама Врабка: Днес е Бъдни вечер и се приготвя празничната вечеря. Поднасят се само постни ястия.
Врабче: Какво означава това?
Мама Врабка: Означава, че са без месо. На Бъдни вечер се ядат само постни гозби. Виж, има фасул, сърми, зеле с ориз, чушки, пълнени с боб. Мирише и на тиквеник! Ще има още ошав, варено жито, орехи, лешници, плодове…
Татко Врабец: Гозбите трябва да са нечетен брой.
Врабчо: Какво значи това?
Врабче: Като се научиш да броиш, ще разбереш!
Мама Врабка: Преди да седнат на празничната трапеза, хората кадят с тамян всички стаи на дома, оборите с животните, за да бъдат здрави. Накрая най-възрастният в къщата казва молитва и разчупва коледната питка. Предварително в нея е сложена една пара`. На когото се падне, той ще има най-голям късмет през следващата година.
Врабчо: Каква красива елха! Кой я е украсил?
Татко Врабец:  Сигурно децата.
Врабчо: А те къде са?
Снежен човек: В стаята си. Радват на коледните картички, които са получили. Преди няколко дни те също изпратиха картички с благопожелания на своите близки и приятели.       


4.Песен:
Чудна звезда грее (соло)
         Чудна звезда грее
         Над дърво елхово.
         Утре е ден Божи
         Рождество Христово.

         Златен път се вие
         през гори, долини.
         Пътят, който свети
         хиляди години.

         Весело клепало
         утре ще удари.
         Рано да посрещнем
         млади коледари.

Врабчо: Как хубаво пеят! А защо стоят толкова до късно и не си лягат? Сънчо отдавна мина!
Снежен човек:  Защото тази нощ Дядо Коледа ще остави под елхата своите подаръци за послушните деца.
Мама Врабка: Всички деца с нетърпение очакват Дядо Коледа!

      
         5.Песен:
Ой, Коледо, мой Коледо (коледарска дружинка)
         Ой, Коледо, мой Коледо,
         родило се Боже чедо!
Пр.: Коладе-ладе, коладе-ладе.
         Кравай скача от полица,
Ври в котлето кървавица!
Пр..................................
Кажи бабо като лани
на нас весело да стане!

Врабчо: Какви са тези деца? Защо така са облечени?
Татко Врабец: Това са коледари. Те обхождат домовете на Бъдни вечер, нощта срещу Коледа, и пеят песни, с които пожелават здраве, щастие и плодородие. И така от къща на къща. А стопаните ги даряват с лакомства и сушени плодове.
Врабчо:А те ще ги сурвакат ли?
Мама Врабка: Не. На Коледа не се сурвака. Сурвака се на първия ден от новата година.
Чува се коледен камбанен звън.
Врабче: Вече е Коледа – Рождество Христово!
        
         Днес черковната камбана
         ни събуди отзарана
         и припомни във зори
         тя на хората добри
         за онази проста, стара
         и разкривена кошара
         с плетения покрив гнил,
         дето Бог се е родил.

         Тя ни спомни за звездата,
         що огряла тишината
         и от чудни светлини
         му оплела пелени.
         Затова и толкоз мило
         свети малкото кандило,
         а от яслата със глас
         сякаш Той ни вика нас —
         да погали със десница
         всички български дечица.

         Боже, що си в небесата,
         чуй ми, моля те, молбата:
         прати, Боже, на земята
         на небесний мир благата.

         Нека бъдем вече всички
         бодри, весели кат птички,
         да сме здрави, да сме сити
         и доволни, и честити.

         Боже, що си в небесата,
         чуй ми, моля те, молбата,
         та на Твоя, Боже, ден
         всеки да е най-блажен!

6.Песен:
Молитва
         Дядо Господи, прости,
         моля ти се от душа,
         с ум и разум ме дари,
         да не мога да греша!

         Дай на мама и тати
         здраве, сила и живот,
         мир, любов на всички нас
         и добро на наш народ!

        Всяка снежна вечер срещу празник
         мойта баба тази приказка разказва:

         — Там, от севера далечен,
         в бял кожух облечен,
         два елена хвърковати
         впрегнал той в шейната,
         кош играчки натоварил
         и насам подкарал.
         Днеска-утре ще пристигне,
         няма шум да вдигне.

         Само златните звънчета
         с трепетни гласчета
         посред нощ и сняг, и вихър
         ще прозвъннат тихо.
        
Той над всеки дом ще мине,
         всекиму в комина
         дар ще пусне и нататък
         ще лети с шейната…

         Нийде лампа да не светне,
         всички мирно спете —
         ще го видите насъне,
         щом звънчето звънне.


         В края на всяка година децата от цял свят пишат писма до него:
         Мили Дядо Коледа, чакам те с нетърпение!
         или
         Мили Дядо Мраз, кога ще дойдеш?
         Писмата са на различни езици и децата го наричат с разни имена. Но той не се сърди, защото ги обича. Малките англичанчета казват, че името му е Санта Клаус или пък Фадър Кристмас. Французойчетата го наричат Пер Ноел, а русначетата пишат на Дед Мароз.
         Но  Дядо Коледа няма нищо против. А и всички писма отиват на едно и също място — в неговия  бял снежен дворец в Лапландия.
         Всъщност той не винаги е бил толкова добър и благодушен. Някога нашият Дядо Мраз носел в чувала си студ и сняг и до болка щипел децата по бузките. Немският пък идвал с призраци и плашила. Довявал го буреносен вятър, който рошел рижите му коси и мустаци. Така плашел непослушните деца.
         Но времената се менят. Сега децата са послушни и добрият старец отдавна не иска да ги плаши, а им раздава подаръци в светлата празнична нощ. Оставя ги под елхата, хвърля ги през прозореца, пълни с тях обувките… Най-важно за него е децата да ги получат навреме за празника, да им се радват и да бъдат весели. А чувалът на дядото е все пълен, докато всяко дете прегърне своята мечта и заспи щастливо.
         Така добрият старец с многото имена продължава да обикаля света и макар че го наричат различно, навсякъде го очакват с вълнение и надежда и много, много му се радват.

         Дядо Коледа, къде се бавиш
         в тази бяла зимна нощ?
         Гледай да не ме забравиш,
         да не дойдеш с празен кош.

         Мило птиче от елхата,
         разпери крилца, хвръкни,
         доведи го със шейната
         през поля и планини.

         Грей по-силно ти, звездичке,
         ярко, ярко заблести —
         от високата елхичка
         пътя му насочвай ти.

         И котака ми не чака,
         клонче залюля с краче,
         Дядо Мраз да викне в мрака.
         Звънкай, сребърно звънче!

         Дядо Коледа, къде се бавиш,
         нищо, че си доста стар,
         бързай. Да не ме забравиш.
         Книжка искам — хубав дар.

         Чуй ме, Сънчо!
         Тази вечер го чакам.
         Шепна тихичко в мрака,
         за да чуе, щом дойде при мен:

         — Сънчо, аз съм добричък.
         Всичко правя самичък.
         Слушам мама през целия ден.
         Отмини ме, не бива
         тази нощ да заспивам,
         да затварям очи уморен.

         Нека видя, когато
         сложи там, под елхата,
         Дядо Коледа нещо за мен!

         Важно съобщение:
         Милиони деца по планетата бяла
         ме очакват със трепет във зимната нощ.
         Затова аз обхождам земята ни цяла —
         на гърба със огромен чувал или кош,
         със подаръци скъпи напълнен догоре…
         Нося кукли, палячовци, зайци, мотори,
         самолети, пожарни коли, камиони,
         топки, тенис ракети, тромпети, тромбони,
         за пързалката нови шейни или кънки,
         топли якета, грейки, пуловери, дънки…
         За умниците книги безчет съм избрал,
         има даже компютри във моя чувал…
         Но за всички, които ми гледат багажа,
         предварително нещо ще трябва да кажа:
         Дядо Коледа ли съм, или Дядо Мраз —
         вие как ме наричате няма значение.
         И един е чувалът, един съм и аз —
         не очаквайте втори подарък от мене!

         Една  вълшебна шейна е спряла в мрака.
         Два елена пръхтят недоволно и чакат.
         Три джуджета от три часа край тях се тревожат.
         Четири пакета забравили в чувала да сложат.
         Пет въжета отвързват и чувала преравят.
         Шест списъка четат и пак проверяват.
         Седем тюленчета им светят с фенери високо.
         Осем бели мечета в снега ровят наоколо.
         Девет телефона звънят ли, звънят, не престават.
         Десет пъти питат: „Дядо Коледа защо закъснява?“
         Девет сови отвръщат: „Ало, все така става!“
         Осем мечета намират пакетите в преспата.
         Седем тюленчета им ръкопляскат.
         Шестте списъка вихрушката ги е отвяла.
         Петте въжета са стегнали здраво чувала.
         Четирите пакета при другите играчки са сложени.
         Трите джуджета вече не са разтревожени.
         Двата елена тропват със златни копита.
         Една шейна с Дядо Коледа към децата полита.
(Разиграва се от 10 деца, подредени в редица – като броене в прав и в обратен ред.)

         Тогава, когато
         сме в топлата стая
         и стройна елхата
         искри и сияе,
         чувала завързал,
         с шейната си литнал,
         един старец бърза
         сред своята свита.

         Фъртуна помита
         пътя пред него.
         Вихрушка долита,
         мъгла ако легне.
         А напред глашатаи
         вихри летят.
         Щом свирят вън, зная,
         Дядо Коледа е на път!       

         Цяла нощ не ще да мигнем —
         от далечната земя
         чакаме да ни пристигне
         най-голямата шейна.

         В нея с цял кожух от злато
         иде с весело лице
         дядо Коледа — с богати,
         пъстри, чудни дарове.

         Казват — бил добър, със чисти,
         сини, весели очи,
         а във джоба му — мъниста,
         златни, сребърни пари.

         Не съм го видял, че всяка
         Коледа така върви —
         уж го чакам, чакам, чакам,
         а все пак ми се приспи.

7.Песен:
Дядо Коледа
         Зън, зън, зън, зън,
         зън, зън, зън.
         Кой е вън? Кой е вън?
         Кой ще дойде в този час?
         Дядо Коледа при нас!

         Чук, чук, чук, чук,
         чук, чук, чук.
         Кой е тук? Кой е тук?
         Кой е вече тук засмян?
         Дядо Коледа желан!

         Искам още щом го зърна,
         от сърце да го прегърна,
         че си знам, че си знам —
         той ми носи дар голям!

         Дядо драги, дядо мили,
         чухме те, че идеш.
         Чухме те, че тропаш.

         Ти останал си без сили.
         Влез елхата ни да видиш
         и да се постоплиш!
(При посрещането на Дядо Коледа.)





Тържество за 8-ми март 


Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!

Днес празнува мама,
със усмивчица голяма
още от зарана аз ще я даря.
Китка цвете във ръчица,
сладки думи на устица
и целувка най-голяма
ще зарадва мама!
Ма-ма – двете срички
колко си приличат!
Тази дума всички
трепетно изричат.
Първа дума:
Мама! –
Топла, звучна, кратка.
Като нея няма
думичка по-сладка.

Песен: „Майчице, мила моя“

Майчице мила моя,
кажи ми, теб се моля,
що значи, мила мамо,
Че теб сънувам само?
Щом мигна със очички
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам,
че сладко те целувам.


Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом от сън очи отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.
Тихо татко да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!


Песен: „Мама“

Искам,  мамо,  все  тъй
сладко  аз  да  те  наричам
та  да  видиш  и  познаеш
колко  те  обичам!
Искам  да  сплета  ръчички,
пръстчета  да  свия  - 
и  сърдечно,  топло,  нежно,
тебе  да  обвия.
Искам,  мамо,  да  те  радвам,
цял  ден  да  ти  пея,
като  слънчице,  с  усмивки
светли -  да  те  грея.
Искам  да  си  бъбря  с  тебе, 
приказки  да  слушам,
в  твоите  прегръдки  топли,
вечер  да  се  сгушвам.


Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото, най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме !

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само :
"Мамо мила, скъпа моя мамо!"


Песен: „100 целувки“
Две очички, две ръчички,
две ушенца, две краченца
и носленце, и вратленце.
Сто целувки, сто целувки
мама всеки час ни дава
и пак жадна си остава. Брей!

Косата  на  мама  е  светла  и  мека,
ръката  на  мама  е  нежна  и  лека.
тя  много  е  мила  и  много  добра  е,
даже  когато  -  не  й  се  играе.
Но  често  до  късно  мама  я  няма  - 
тя  работи  в  нейната  служба  голяма
и  само  от  работа  ми  телефонира,
но  това  не  ми  стига  -  то  се  разбира.
И  истински  хубаво  е  в  нашата  къща
само  когато  тя  от  служба  се  връща
и  погалва  косата  ми  с  уморена  ръка...
Когато  порасна  ще  направя  така,
че  тя  да  не  работи  през  целия  ден...
или:  нека  работи,  но  нещо  -  при  мен!

                                 Танц: „Роклята на мама“


Мамо, искам да те нарисувам
с най-красивата боя
и страшно се вълнувам,
коя боя да избера?
С коя боичка се рисува
кажи ми, мамо, обичта.
По цели нощи те сънувам
окъпана във светлина!
Ще взема жълтата боичка,
на слънцето прилича тя.
Със нея, майчице добричка,
ще те нарисувам на листа!



Песен: „Мама ме обича“

Мама ме обича,
тя ме храни и облича,
тя е нежна и грижлива,
с песен ме приспива.
А сгреша ли пък, тогава
тя от обич ми прощава.
Няма, няма, друга няма
по- добра от мама!

Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя,майчице ле мила!
Вечер във постелята ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся
и да израсна и сполуча
всеки ден прилежно да се уча!
Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчице любима!



Мамо!
Като тебе няма свято
нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
най-красивите цветя-
на света деца даряваш,
нежни песни им редиш,
в люти студове ги сгряваш,                                                                                 над креватчетата бди.

Мамо!
Благославям твойто име,
твоя образ мил и скъп:
по лицето ти любимо
никога да няма скръб;
никога сълзи да няма
в твоите добри очи,
само радостта голяма
като песен да звучи..



Песен:

Де да можех само,
де да бях юнак!
Вдигнал бих се, мамо,
там в полето чак.
От безброй цветчета
в нашата гора,
мамо сто букета
ще ти набера.

Чуден лек раздава
извор сред леса.
Мамо, да си здрава,
лек ще донеса!
Де да можех само,
де да бях юнак!
Но букетче, мамо,
ти дарявам пак.

Осми   март  е  ден  на  мама!
Осми  март  е  ден  щастлив!
Той  със  радост  ме  дарява,
прави  моя  свят  красив!
С  китка  пъстра  ще  посипя
нежни  майчини  ръце
и  с  милувки  ще  обсипя
скъпото  за  мен  лице!
Всичките  звезди  небесни
искам  да  й  подаря!
В  тях  ще  грее  мойто  детско
слънчево:  „Благодаря"!

Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, майко моя, мила,
благодаря ти аз! 

      Песен (финал)
На мама днес е празник
на мама днес е ден.
         Тя зная най-обича
         латинки и невен.

Аз зная, аз зная,
латинки и невен.

         През март латинки няма,
         невенът не цъфти.
         Ала на листче може
         букет да зацъфти.

Но може, но може,
букет да зацъфти.

         И цветната картинка,
         за мама ще е дар.
         От малката й щерка,
         букет за осми март.

На мама, на мама,
букет за осми март.



                          

Няма коментари:

Публикуване на коментар