30 април 2012 г.

Приказни вълшебства


ДЕТСКА ВИРТУАЛНА БИБЛИОТЕКА
 ЧАСТ ВТОРА:”ПРИКАЗНИ ВЪЛШЕБСТВА”

СЪДЪРЖАНИЕ:
1. МАЛКИЯТ МУК
2. КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРЪТ
3. БРЕМЕНСКИТЕ МУЗИКАНТИ
4. БАБА ЯГА
5. ЖАР-ПТИЦА


МАЛКИЯТ МУК
   Вилхелм Хауф
         В нашето градче живееше човек, когото наричаха Малкият Мук.Той беше стар, но с ръст като на дете и с глава много по-голяма, отколкото на обикновен човек.Ние, хлапетата, все му подвиквахме:
Малък Мук ял трева,
заболяла го глава
и от болката голяма
станала глава за двама!
Аз веднъж настъпих отзад неговите големи странни чехли и той падна смешно на земята, а прекомерно дългият ятаган се заплете в краката му и отхвърча настрани.
Тогава Мук се упъти към баща ми,а като си тръгна по-късно,татко с уважение му се поклони няколко пъти, докато го изпращаше.
–Научих,че си обидил добрия Мук – каза татко строго.–Ще ти разкажа за него,но първо ще си получиш пердаха,който ти се полага.
И така,аз чух една странна история.Бащата на Малкия Мук бил много беден.Умрял рано и оставил на сина си дългове.Понеже не можел да ги изплати,а роднините му никак не харесвали дребното хлапе с голямата глава,те го изгонили.
Мук дълго вървял, докато стигнал до голям град.Бил гладен,жаден и изнемощял.Тъкмо тогава една врата се отворила и някаква бабичка извикала:
–Бързо тичайте насам
вкусна каша да ви дам!
Започнали да идват всякакви кучета и котки.Прегладнелият Малък Мук също влязъл.Вътре видял старицата и ѝ разказал как бил прогонен.Стопанката го нахранила и го оставила да ѝ служи.
Трябвало просто да се грижи за любимите ѝ котки.Останал там няколко месеца, но му било твърде самотно.Затова един ден си тръгнал.Взел от килера само една тояжка и чифт големи чехли.Смятал,че поне това е заслужил за труда си,а пък старицата никога не ги използвала. Но щом Мук стъпил в чехлите,те го понесли като вятър,защото били вълшебни.Той тичал цял ден,докато капнал от умора.
–Стойте!–извикал той накрая и те мигом спрели.
Докато тичал,Малкият Мук бил стигнал в столицата на султана.Вечерта се свил до една стена и заспал.Присънило му се,че тояжката също е вълшебна и може да открива заровени съкровища.
На сутринта отишъл в двореца и поискал да го назначат за бързоходец.Всички му се изсмели,но на състезанието,което устроили,той надбягал най-бързия вестоносец.
От този ден владетелят поверявал на него своите най-важни послания.Така Мук забогатял и изглеждало,че най-после е намерил щастието си.Обаче другите слуги му завиждали.
Мук си мислел,че ако успее да намери съкровище и им дава пари,когато имат нужда,те ще започнат да го харесват.
Започнал да ходи навсякъде с тояжката си.Една вечер се разхождал из отдалечената част на дворцовата градина и почувствал как тя затреперала в ръката му и три пъти ударила по земята.През нощта Мук изкопал от това място голямо съкровище и го пренесъл в стаята си.Той започнал щедро да раздава злато,за да спечели приятелството на завистниците.Но станало точно обратното.Началникът на хазната отишъл при султана и му казал:
–Господарю,струва ми се,че Малкият Мук е успял някак да открадне доста пари от твоята съкровищница и сега ги пилее с широка ръка.
Султанът смръщил вежди и заповядал да проверят.В действителност началникът на хазната доста бил отмъкнал.Обаче намерили купища жълтици в стаята на момчето и решили,че това е откраднатото.Малкият Мук знаел,че за такава кражба наказанието е смърт.Затова разказал на владетеля за вълшебната тояжка и как е намерил съкровищато.
Недоверчивият султан поискал лично да види и заровил на тайно място едно гърне жълтици.
Скоро пред собствените му очи тояжката в ръцете на Мук чукнала три пъти отгоре.
–Ти май криеш и друга тайна.На какво се дължи твоята бързина?–попитал го султанът.
–Чехлите ми са вълшебни – отвърнало момчета.–Когато ги обуя,те сами тичат като вятър.
–Виж ти! – засмял се дебелият султан. – Значи и аз ще мога да потичам с тях!
Той ги нахлузил и отначало му било интересно.Но след един час бил плувнал в пот и щял да припадне.
–Помогни ми,проклето хлапе! – извикал той.
Когато Мук го спрял,владетелят заповядал:
–Веднага напусни земите ми!
Той прибрал тояжката и чехлите в хазната,а Малкият Мук си тръгнал.Вървял без посока и вечерта заспал под някакво дърво,а на сутринта видял,че то е отрупано с превъзходни зрели смокини.
Наял се до насита и коленичил пред едно поточе да се напие.Обаче се дръпнал ужасен.Във водата видял себе си,но ушите му били станали огромни,а носът – дълъг и дебел.
–Напълно заслужавам такива уши!–викнал той.–Точно като магаре стъпках късмета си!
Но когато пак огладнял,хапнал си от друга смокиня.А като пипнал ушите си,установил,че са се смалили.И носът му си бил като преди.Тогава Малкият Мук се сетил,че от първата смокиня те растат,а от втората се смаляват.
Какъв късмет!Той набрал смокини от тези две дървета и забързал към двореца.Преоблякъл се така,че никой да не го познае, и седнал със стоката си пред вратите на палата наред с другите търговци.Знаел,че главният готвач купува лакомства за трапезата на самия султан.
Момчето не чакало дълго.Скоро видяло дебелия готвач да крачи между сергиите.Той оглеждал различните стоки и ето че спрял пред кошницата на Мук.
–Брей,какви хубави смокини!На господаря много ще му харесат – казал готвачът.
Той купил цялата кошница и продължил.
На обяд владетелят си похапнал обилно от различните ястия и хвалел готвача си.Той пък се усмихвал скромно и отвръщал,че най-вкусното ще е накрая.Принцесите и принцовете се чудели какво ли ще им поднесе.И когато сервирал прекрасните смокини,от устата на всеки се чуло едно общо „Ах!”.
–Колко са апетитни!–възкликнал султанът.Дал на всички по две,а десетина оставил за себе си.
–Тате,как изглеждаш само!–извикала след малко голямата му дъщеря.
Всички го гледали удивено.От двете страни на главата му се поклащали огромни уши,а над устата му висял дълъг нос!
После и останалите видели,че и те са „разкрасени” по същия начин.Веднага изпратили да повикат всички лекари в града.Те дошли и започнали да налагат султана и близките му с всякакви мазила и компреси.Но нищо не помогнало.Из града плъзнали слухове за ужасната беда в двореца.
Тогава Малкият Мук решил,че е време да действа.Той се преоблякъл в дреха като на голям учен-чужденец,завързал си дълга брада и се явил пред портите.
Отначало го посрещнали с недоверие.Но щом дал на един от принцовете да изяде две смокини и той си върнал предишния вид,всички го замолили да излекува и тях.
Обаче султанът дръпнал нетърпеливо лечителя за ръката,отворил вратата,която водела към съкровищницата му, и  му казал:
–Ето я моята хазна.Вземи каквото поискаш,само ме избави от това зло!
Малкият Мук се разходил бавно между купчините злато и скъпоценни камъни.Но щом стигнал до вълшебните си чехли,бързо ги нахлузил,грабнал тояжката си и дръпнал залепената брада.
Тогава султанът видял добре познатото лице на доскорошния си най-бърз вестоносец.
–Владетелю,аз ти служих вярно,а ти се отнесе жестоко с мен – казало момчето.–Нека по грозния ти вид всеки да вижда колко грозна е душата ти!
И докато султанът успее да извика,него вече го нямало.
–Оттогава Малкият Мук живее в града ни – завърши разказа си моят баща. – Може да е малко странен,но заслужава да се отнасяте към него с уважение,а не да му се подигравате.
Ето това научих и го разказах на своите приятели.От този ден ние го гледахме с възхищение и дори през ум не ни минаваше да го обиждаме.

КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРЪТ
Мадам дьо Бомон
Живял някога в тъмна и гъста гора жесток и коравосърдечен принц.В един студен зимен ден покрай замъка му минала бедна старица.Тя потропала на портите и го помолила за подслон.Без да я изслуша дори,принцът се разкрещял да се маха от очите му и да не се връща никога.
Още на следващата нощ пред принца се явил вълшебник,предрешен като просяк,и извикал:
–Вчера прогони една клета и бездомна старица.Ти си безмилостен човек и затова ще бъдеш прокълнат!
Вълшебникът изрекъл тежко заклинание,протегнал ръка и превърнал принца в див звяр.
–Чуй какво ще ти кажа още:ето пет рози,това са пет години от живота ти.През това време трябва да се научиш да бъдеш добър и да накараш хората да те обичат.Ако успееш,магията ще се развали,ако се провалиш – розите ще увехнат и ти завинаги ще си останеш звяр!
След тези думи вълшебникът мигом изчезнал,а принцът започнал да изкупува вината си.Вратите на замъка му били широко отворени за всички,които минавали край него.За всекиго имало храна и подслон,но никой не можел да зърне милостивия стопанин.Звярът бил отвратен от грозотата си и се затворил в най-високата кула.А за всички странници се грижели слугите му.
През една студена зимна нощ пред замъка спрял изморен търговец.Щом видял отворената врата,старецът влязъл да пренощува.Той бил толкова уморен,че след като се навечерял,веднага легнал да спи.Още на изгрев слънце станал и се приготвил да си върви.Ала в градината погледът му бил привлечен от пет великолепни рози.
–Какво ухание!–възкликнал той.–Толкова са прекрасни!Ще откъсна една за дъщеря ми.
Звярът наблюдавал всичко от своята кула и страшно се разгневил.Само след миг се изправил пред стареца.
–Какво направи,клетнико?Тази роза е една година от моя живот!Така ли се отплащаш за храната и подслона?!Ще те убия!
–Да ме убиеш... за една роза?!–разтреперил се търговецът.–А аз мислех... само за дъщеря си...
–Ако дъщеря ти те обича толкова,колкото ти нея,нека дойде да живее в замъка!В замяна ще запазя живота ти.Ако не пристигне до три дни,ще те открия,където и да си!
Звярът дал на търговеца своя кон,за да го изведе от гората.
Когато се върнал вкъщи,търговецът разказал всичко на дъщеря си.Тя била толкова красива,че всички а наричали Хубавка.Със сълзи на очи старецът ѝ казал,че е дошъл да се прости с нея и няма да я пусне при онзи страшен звяр.Но девойката решила да спаси живота на баща си.
–Татко,по-леко ще ми бъде заедно с онова чудовище,отколкото ако съм  вкъщи,но с цената на твоя живот.
На другия ден девойката целунала баща си и напуснала къщата.Конят на принца препускал като хала през гората и я отвел в замъка.Пред портите му ги посрещнал Звярът.Щом видял чудната красавица,той сторил дълбок поклон.
–Добре дошла,хубавице!Чувствай се като у дома си.Целият замък е на твое разположение.
Щом съзряла Звяра,девойката потреперила от ужас.Видът му бил толкова отблъскващ,че Хубавка не можела да скрие отвращението си.”Не мога да живея с това чудовище!”–помислила си тя и скрила лице в шепите си.
Минавали месец след месец и ужасът на девойката от вида на Звяра постепенно преминал.Дори бил заменен от състрадание и нежност.Омагьосаният принц я отрупвал с накити,подарявал ѝ рокли,носел ѝ интересни книги.С настъпването на пролетта започнали да се разхождат по цели дни из прекрасната местност.
–Това е истински рай!Ако бях фея,щях да остана тук!
–Ти наистина си фея – отвърнал Звяра – и направи живота ми по-хубав отвсякога.
Времето минавало и с всеки следващ ден красавицата и Звярът се чувствали все по-близки.Свързвало ги нещо повече от приятелство...Може би любов?...Изминала една година.Отново дошла сурова зима.
–Хубавке,днес си много тъжна!–казал един ден Звярът.
–Мъчно ми е за баща ми.Толкова искам да го видя!
Принцът се замислил,след това въздъхнал и рекъл:
–Можеш да му отидеш на гости.Но вземи това огледало.Като се сетиш за мене – погледни в него и ще ме видиш...
Сърцето на девойката подскочило от радост и още с първите слънчеви лъчи тя яхнала един от конете на принца и препуснала към родния си дом.
–Съвсем скоро ще се върна – извикала тя през рамо.
–Ще те чакам – промълвил на себе си Звярът.
Жребецът препуснал и съвсем скоро девойката се скрила в гората.Останали единствено следите в дълбокия сняг.
–Ех,сега отново съм сам – въздъхнал Звярът. –Дали ще се върне някога? – поклатил глава и се отправил към замъка.
Търговецът заплакал от радост,щом видял дъщеря си.
–Хубавке,върна се най-после!Толкова ми липсваше!
Двамата останали дълго прегърнати.Красавицата нямала търпение да разкаже на баща си за своя живот в замъка – за разкоша в покоите,за вълнуващите разходки в гората,за това колко добър и щедър е Звярът.
Неусетно изминали две седмици.Девойката забравила за обещанието си да се върне скоро,а времето летяло.Един ден си спомнила за огледалото и погледнала в него.
–Татко,виж!Звярът умира!–Той лежал в снега и едва дишал.–Не удържах на думата си.Трябва да си тръгвам!
–О,бедното ми дете,толкова ли го обичаш този звяр?
–Но, татко... той е толкова добър...
Навън била студена нощ.Само луната огрявала гъстата гора.Девойката скочила на коня и той се втурнал по пътя.Препускал,без да жали сили.Леденият вятър шибал лицето на красавицата,сърцето ѝ биело до пръсване...
С последни сили жребецът влетял през портите на замъка.Девойката се втурнала да търси Звяра из просторната градина.Най-сетне го съзряла да лежи край фонтана.
–Събуди се – разтърсила го тя. –Вече съм тук!
–Хубавке,ти все пак се върна! – прошепнал Звярът.
–Тук съм ... и никога повече няма да те напускам.
–Розите увяхнаха... годините свършиха...Ще остана прокълнат завинаги.По-добре ме остави да умра!
–Не! – извикала красавицата. – Обичам те!
Ярка светлина обгърнала Звяра.Девойката отстъпила назади загледала как тялото на принца бързо се променя.Лапите му се превърнали в пръсти.Тялото му се изправило,а муцуната с остри зъби се преобразила в лице на момък.
–Това ти ли си? – смаяно запитала красавицата.
–Не,засмял се принцът и се изправил. – Магията се развали и сега отнов съм човек.Ако се омъжиш за мен,ще те обичам до края на живота си!
Девойката се съгласила и двамата щастливо се прегърнали.


БРЕМЕНСКИТЕ МУЗИКАНТИ
Братя Грим
Един човек имал магаре,което дълги години търпеливо носило пълните чували жито но мелницата.Но ето че силите го напуснали и то ставало все по-негодно за работа;тогава господарят намислил да се отърве от него.
Разбрало магарето,че нищо добро не го чака,та побягнало и се запътило към Бремен – надявало се,че там ще може да стане градски музикант.Вървяло,що вървяло,зърнало ловджийско куче,което лежало край пътя и дишало тежко,с отворена уста,сякаш било капнало от тичане.
–Ей,Джавчо,защо дишаш така тежко?–попитало магарето.
–Ох–отвърнало кучето,–защото остарях и от ден на ден отпадам все повече и повече,та не ме бива вече за лов.Господарят реши да ме убие и аз си плюх на петите.Но как ще си изкарвам хляба сега?
–Знаеш ли какво – рекло магарето,–аз отивам в Бремен и ще стана там градски музикант.Ела с мене и също подай заявление да те назначат в оркестъра.Аз ще свиря на лютня,а ти ще биеш барабана.
Съгласило се кучето и двамата тръгнали заедно.Не минало дълго време,видели един котарак,който седял начумерен край пътя,сякаш град го е бил.
–Каква беда те сполетя,та си толкова кисел,Мустакане?–попитало магарето.
–Кой може да бъде весел,когато опре ножа на гърлото му?–отвърнал котаракът.–Остарях вече и зъбите ми отъпяха,та предпочитам да седя зад печката и да преда,вместо да ловя мишки.Но господарката реши да ме удави и аз офейках.Сега се чудя и мая къде да се дявам.
–Ела  с нас в Бремен.Знам,че те бива за нощна музика и можеш да станеш там градски музикант.
Сметнал котаракът,че това е разумно, и тръгнал с тях.
Скоро тримата бегълци минали покрай един чифлик;на портата бил кацнал петел и викал,колкото му глас държи.
–Ще спукаш тъпанчетата на хората – рекло магарето.–Какво те е прихванало,та си се разкукуригал така?
–Пях на  хубаво време – отвърнал петелът, – но утре е празник,ще дойдат гости и стопанката без жал в сърцето рече на готвачката да свари супа от мене.Довечера ще ми отрежат главата,затова ще си дера гърлото докато мога.
–Слушай,Червеноглавчо – рекло магарето, я по-добре ела с нас в Бремен.Където и да отидеш,все ще е по-приятно,отколкото да умреш.Ти имаш хубав глас и ако дойдеш с нас,ще направим музика за чудо и приказ.
Допаднало това предложение на петела и четиримата поели дружно.
Но град Бремен бил далеко,не могли да стигнат там за един ден,та вечерта спрели в една гора да пренощуват.Магарето и кучето легнали под едно голямо дърво,а котаракът и петелът се разположили на клоните; но петелът поразмислил и се изкачил чак на върха,дето за него било най-безопасно.Преди да заспи се поогледал на всички страни и му се сторило,че в далечината блещука огънче.Викнал на приятелите си,че в далеко оттук сигурно има къща,защото видял светлинка.
Магарето рекло:
–Ще трябва тогава да стигнем дотам,защото тук никак не е удобно.
Кучето пък добавило,че два-три кокала с малко месо щели добре да му дойдат.
Дигнали се и тръгнали към светлинката,която бил зърнал петелът.Скоро тя заблещукала по-ясно и ставала все по-голяма и по-голяма,докато най-сетне спрели пред ярко осветена разбойническа къща.Магарето,нали било най-високо, се приближило до един от прозорците и надникнало вътре.
–Какво има,Сивчо?–попитал петелът.
–Какво видях ли?–отвърнало магарето.–Трапеза с хубаво ядене и пиене,около нея са насядали разбойници и сладко-сладко се гощават.
–Ето ти работа за нас – рекъл петелът.
–Ох,да бяхме ние вътре! – рекло магарето.
Мислили,мислили животните какво да направят,та да изгонят разбойниците, и  накрая измислили.Решили магарето да стъпи с предните си крака на прозореца,кучето да скочи на гърба на магарето,котаракът да се покатери върху кучето,а накрая петелът да подхвръкне и да кацне на главата на котарака.Щом се наредили един върху друг,почнали по даден знак дружно да пеят:магарето заревало,кучето залаяло,котаракът замяукал и петелът закукуригал.После разбили прозореца,стъклата звънко се разхвърчали и четиримата побратими се втурнали в стаята.Разнесла се такава оглушителна врява,че разбойниците помислили,че е влетял зъл дух,скочили от местата си и в панически страх се разбягали из гората.
Седнали четиримата побратими около трапезата ,благодарни и на останалата храна и яли така,като че занапред ги чакал цял месец глад,та трябвало да си подложат добре.
Заситили се четиримата музиканти,угасили свещите и потърсили място за спане – всеки според нрава и желанието си:магарето легнало на бунището,кучето зад вратата,котаракът на печката,пълна с топла пепел,а петелът кацнал на покрива.И тъй като били изморени от дългия път,скоро заспали.
Минало полунощ.Видели разбойниците отдалеко,че в къщата вече не светело и всичко изглеждало мирно и тихо.Тогава главатарят рекъл:
–Не биваше чак толкова да се плашим.
Изпратили един от тях да види какво става в къщата.Пратеникът заварил всичко мирно и тихо,влязъл в кухнята и рекъл да запали една свещ.Като видял очите на катарака,които светели в тъмното,той ги помислил за живи въглени и доближил до тях една клечка.После се навел да подуха с уста,та да ги разпали по-лесно.Но каторакът се уплашил,скокнал,зафучал и му изподрал лицето.Разбойникът загубил и ума и дума от страх и хукнал към вратата,но там скокнало кучето и го захапало за крака.А като бягал през двора покрай бунището,магарето в добавка здраво го изритало със задните си копита.Петелът пък,разбуден и разсънен от врявата,изкукуригал от покрива.
Тичал разбойникът с всички сили,върнал се при главатаря и рекъл:
–Олеле,в къщата се е настанила една отвратителна вещица:зафуча насреща ми и ми изподра лицето с острите си нокти,пред вратата стоеше един мъж с нож в ръка и ме ръгна в крака,а на двора лежеше някакво черно чудовище и ме удари с тежка бухалка.На покрива пък седеше съдията и викаше:”Дайте ми го тоя хайдук!”И аз гледах да офейкам колкото се може по-бързо.
Оттогава разбойниците не посмели вече да прекрачат прага на къщата си.На четиримата бременски музиканти пък толкова им харесало там,че дори не помислили да си вървят.А на пратеника на главатаря още му тракат зъбите от преживения ужас.


БАБА ЯГА
                   Руска народна приказка
Живели едно време мъж и жена.Те имали една дъщеря.Жената се разболяла и умряла.Мъжът поскърбил,поскърбил,пък взел че се оженил за друга.
А тя била зла.Намразила завареницата си,биела я ,карала ѝ се,чудела се как да я съсипе съвсем,да я погуби.
И ето че веднъж бащата заминал нанякъде,а мащехата рекла на девойчето:
–Иди при сестра ми,твоята леля,и ѝ поискай игла и конец да ти ушия ризка.
А тази леля била Баба Яга – костената нога.
Не посмяло девойчето да ѝ откаже,тръгнало,но най-напред се отбило при своята родна леля.
–Здравей,леличко!
–Да си жива и здрава,миличка!Какво те води насам?
–Мащехата ме изпрати при своята сестра да ѝ поискам игла и конец.Каза,че ще ми ушие ризка.
–Добре,че си дошла първо при мене,племеннице – рекла лелята.–Ето ти едно ширитче,малко масло,хлебец и парче месо.Ако има там брезичка да те удря през очите,ти с ширитчето я превържи;ако има там врата да скърца,да хлопа и да не те пуска,ти с масълцето я подмажи;ако зли кучета те нападнат,хлебеца им подхвърли;ако котарак поиска очите ти да издращи – месцето му дай.
Поблагодарило девойчето на леля си и тръгнало на път.
Вървяло,колкото вървяло,стигнало до гората.А там,зад висока ограда,видяло къщичка на кокоши крака,на овнешки рога.Вътре седяла Баба Яга – костената нога, и тъчела платно.
–Здравей,леличко! – поздравило я девойчето.
–Да си жива и здрава,племеннице – отвърнала Баба Яга. –За какво си дошла?
–Мащехата ме изпрати да ти поискам игла и конец,ще ми шие ризка.
–Добре,племеннице,ще ти дам игла и конец,но ти седни да поработиш малко!
Седнало девойчето до прозореца и взело да тъче.
А Баба Яга излязла от къщи и рекла на прислужничката си:
–Сега ще легна да поспя, а ти иди напали банята и изкъпи племенницата ми.Но гледай добре да я изкъпеш.Като се събудя,ще я изям!
Девойчето чуло тези думи и застанало сред стаята ни живо,ни мъртво от страх.Когато прислужничката влязла,момичето взело да ѝ се моли:
–Миличка!Ти не подклаждай огъня,ами го заливай с вода,а водата с решето носи! – И ѝ подарила кърпичката си.
Прислужничката се заловила да затопля банята,а Баба Яга се събудила,отишла до прозорчето и попитала:
–Тъчеш ли,племенничке,тъчеш ли,миличка?
–Тъка,тъка,леличко!
Баба Яга пак легнала да спи,а девойчето видяло котарака,дало му месцето  и го помолило:
–Котенце,братченце,научи ме как да избягам оттук?
Котаракът отговорил:
–Ето там има една кърпа и един гребен,вземи ги и бягай по-скоро,иначе Баба Яга ще те изяде!Тя ще хукне да те гони,но ти допри ухо до земята и когато чуеш,че наближава,хвърли през дясното си рамо гребена – и в миг зад теб ще израсте гъста гора.Докато тя мине през гората,ти ще избягаш надалеч.А чуеш ли пак,че те гони,хвърли кърпата през дясното си рамо – и в миг зад теб ще се разлее широка и дълбока река.
–Да си жив и здрав,котенце,братченце! – рекла девойката.
После поблагодарила на котарака,взела кърпата и гребена и хукнала да бяга.
Спуснали се насреща ѝ кучета,опитали се да я ухапят,да я разкъсат,но девойката им хвърлила хляба.Кучетата я оставил да мине.
Заскърцала пътната врата врата – още малко и ще се затръшне пред нея,но девойката ѝ подляла масълце.И вратата я оставила да мине.
Зашумяла отпред брезичка,искала очите ѝ да извади,но девойката я привързала с ширитчето.И брезичката я оставила да мине.
Затичала се девойката,спуснала се да бяга,колкото ѝ сили държат.Бягала и не се обръщала назад да погледне.
А в това време котаракът седнал на прозореца и почнал да тъче.Но повече разтъкавал,отколкото тъкал.
Събудила се Баба Яга и отдалеч попитала:
–Тъчеш ли,племеннице,тъчеш ли,миличка?
А котаракът отвърнал:
–Тъка,тъка,мила лельо!
Втурнала се Баба Яга в стаята,гледа – девойчето го няма,а на стана котаракът седи.
Почнала Баба Яга да се кара на котарака:
–Ах, ти стар измамнико!Ах,ти злосторнико!Защо пусна момичето?Защо не ѝ извади очите?Защо не ѝ издра лицето?
А котаракът ѝ отговорил:
–От колко години ти служа,ти изглозгана костица не си ми подхвърляла,а тя месце ми даде!
Изтичала Баба Яга навън,нахвърлила се на кучетата:
–Вие защо не раздърпахте,защо не изпохапахте девойката?
Кучетата ѝ отвърнали:
–От толкова години ти служим,ти суха коричка хляб не си ни подхвърлила,а тя хлебец ни даде!
Изтичала Баба Яга до пътната врата:
–Ти защо не изскърца,защо не се затръшна?Защо пусна девойката от двора?
Вратата отговорила:
–От толкова години ти служа,ти и с вода не си ме подмазала,а тя маслото не пожали.
Изтичала до брезичката:
–Ти защо не заслепи очите на девойката?
Брезичката ѝ отговорила:
–От толкова години ти служа,ти с конец не ме привърза,а тя ширитче ми подари!
Почнала Баба Яга да се кара на прислужничката:
–Ти, никаквице,защо не ме разбуди,не ме извика?Защо я пусна да избяга?
Прислужничката ѝ рекла:
–От толкова години ти служа,ти добра дума никога не си ми казала,а тя поговори с мен кротко и благо и кърпичка ми подари.
Покрещяла Баба Яга,погълчала,а сетне седнала в  чутурата и се спуснала да гони девойчето.Шибала чутурата с чукалото,с метла следите помитала.
Извадила девойката гребена и го хвърлила през дясното си рамо.Израснала тутакси  гора след нея,гъста и висока: корените на дърветата на три метра дълбоко под земята отиват,върховете им небето подпират.
Долетяла Баба Яга,взела да чупи и гризе гората.Тя чупи и гризе,а девойката в това време бяга.
Минало се,колкото се минало,допряла девойката пак ухо до земята и разбрала:трепери,люлее се земята,лети Баба Яга,гони я вече я настига.
Извадила тогава кърпата и я хвърлила през дясното си рамо.И в този миг се разляла река след нея,широка и дълбока!
Стигнала Баба Яга до реката и от злоба заскърцала със зъби – не може да я премине.
Върнала се вкъщи,събрала всичките си бикове и ги подгонила към реката:
–Пийте вода,мои бикове!Изпийте реката до дъно!
Почнали да пият биковете,а водата в реката не намалява!
Ядосала се Баба Яга,легнала на брега,почнала и тя да пие водата.Пила,пила,пила дотогава,докато не се пукнала!
А през това време девойката продължавала да бяга.
Върнал се вечерта бащата вкъщи и попитал жена си:
–Къде е дъщеря ми?
Жената отговорила:
–Отиде у леля си – игла и конец да ѝ поиска и,кой знае защо,закъсня.
Разтреважил се бащата,приготвил се да иде да търси дъщеря си,но девойката дотичала запъхтяна,дъх не може да си поеме от умора.
–Къде си била,щерко? – попитал я бащата.
–Ах,татко! – отговорила девойката. – Мащехата ми ме изпрати при своята сестра,а сестра ѝ е Баба Яга – костената нога.Тя искаше да ме изяде.Едва се отървах от нея!
Щом чул това,бащата се разгневил на злата си жена,грабнал метлата и я изгонил от къщи.
И заживели те двамата с дъщеря си мирно и сговорно.
Дотук е и приказката.


ЖАР-ПТИЦА
Българска народна приказка
/Има и едноименна руска народна приказка,но тя е с друг сюжет/
Живял някога един цар.Той имал трима сина.В градината на царския дворец растяло чудно дърво.По обяд то цъфтяло,вечер връзвало плод,който през нощта узрявал,но още никой не го бил виждал.Всяка нощ в градината идвал някакъв звяр или човек и изяждал зрелите плодове.Сутрин царят отивал до дървото и го намирал обрано.Много се чудил какво е това нещо,което го краде, и започнал да се кахъри.Тогава най-големият му син рекъл:
–Тате,виждам,че се ядосваш,затова реших да ида тая нощ да пазя.Ще разбера кой си позволява да краде от царската градина!
–Добре,синко – отвърнал царят. –Иди!
Най-големият син наредил да направят едно скривалище до чудното дърво и като мръкнало,си взел пушката и застанал вътре на пост.Поседял,поседял и усетил,че го наляга сладка дрямка.Рекъл си,че може малко да се отпусне,докато наближи времето да идва крадецът,оставил пушката настрани и полегнал.Полегнал той в скривалището уж за малко,пък се събудил чак на сутринта.И като погледнал към дървото,какво мислите че видял?Плодовете били обрани,нямало нито един!Отишъл най-големият син при баща си,а той побързал да го попита:
–Казвай,синко,видя ли кой ни краде?
–Не,тате,не можах да видя.Налегна ме странна дрямка,та чак на сутринта се събудих...
Царят се почудил ,но нищо не рекъл.Вечерта при него дошъл средният син и му казал,че и той ще се опита да разбере кой е крадецът.Баща му се съгласил:
–Иди,синко,но внимавай и се пази!
Отишъл средният син,влязъл с пушката си в скривалището,но и него го повалил сънят и като се събудил на сутринта видял,че плодовете са обрани.
Върнал се при баща си и той посрамен.Тогава най-малкият син отишъл при царя и му казал,че и той иска да пази тази нощ,та да разбере какво е това нещо,което може да влезе в царската градина,без никой да го види.
–Твоите братя,дето са по-големи и по-оправни,ходиха да пазят и нищо не видяха,та ти ли,синко?! – не повярвал баща му,че малкият син може да издебне крадеца.
–Е,нека поне опитам,тате!
–Добре,добре,както искаш.Само се пази!
Най-малкият син взел една пушка и отишъл в скривалището.Само че за да не заспи,си порязал малкия пръст и го поръсил със сол.От солта толкова го боляло,че и да искал,не можел да заспи.Времето минавало,а момъкът стискал зъби от болка и опасната дрямка не можела да го повали.И тъкмо когато превалило полунощ,към градината се задало сякаш слънцето.Една ярка светлина приближавала и се насочвала към чудното дърво.Огненото кълбо спряло в клоните му и започнало да гълта плодовете.Момъкът се вгледал и видял,че това е една голяма птица,а нейните пера светели като слънце.Той грабнал пушката,прицелил се и стрелял.Куршумът улучил птицата,но нищо не ѝ сторил,само едно перо отхвръкнало.Птицата мигом отлетяла.
Най-малкият син излязъл от скривалището си и взел перото.Отишъл в двореца и събудил баща си.От перото целият дворец се осветил,все едно слънце греело.Момъкът разказал своето приключение с голямата птица и дал перото на царя.Той веднага си направил сметка,че щом перото е толкова сияйно,то птицата ще е безценна.И затова събрал тримата си сина и им рекъл:
–Искам от вас да тръгнете по света и да намерите тая огнена птица,дето ни краде.Който я намери и ми я донесе,ще получи половината от моето царство,а когато умра,ще наследи цялото.И никой от вас да не се връща тук без птицата,защото ще наредя на палача да му вземе главата!
Синовете изслушали баща си и започнали да се стягат за път.Целунали му ръка,взели си сбогом с него и тръгнали да търсят огнената птица.Тръгнали,но и те не знаели къде отиват.
Едва излезли от града,двамата по-големи братя започнали да се карат на по-малкия,че той е виновен за теглото им,че заради него баща им ги е прогонил да търсят огнената птица.Хокали го,защото сега можели да загубят не само наследството,но и главите си.Накрая двамата братя толкова се ядосали,че му теглили един хубав бой и му казали де се маха,да не върви с тях.
Най-малкият брат си поплакал,пък тръгнал след тях,но ги следвал отдалеч.Като спирали те, и той спирал,като тръгнели, и той тръгвал.А двамата по едно време срещнали един старец.
–Добра среща,юнаци! – поздравил ги той. – Накъде сте тръгнали?
–Тебе какво те интересува накъде сме тръгнали? – сопнали му се братята и си продължили.
След малко старецът срещнал най-малкия брат и него попитал:
–Добра среща,момко!Къде отиваш и какво търсиш?
–Дал ти Бог добро,дядо – отвърнало момчето. – Ако имаш време,ела да поседнем и ще ти разкажа къде отивам и защо.
Старецът поседнал,а момъкът извадил хляб,дал му да похапне и през това време му разказал за случката в царската градина и за огнената птица,която е тръгнал да дири с братята си.
Тогава старият човек казал:
–Повярвай ми и недей да вървиш след братята си,защото те са лоши хора.Ей там пътят се раздвоява – ако те тръгнат надясно,ти тръгни наляво,ако поемат по левия,ти тръгни по десния път.Аз за малко ще те оставя,че имам работа,но после ще те стигна и ще ти кажа къде да търсиш огнената птица.
Момъкът тръгнал по пътя и гледал накъде ще поемат братята му.На разклонението двамата тръгнали надясно,а като стигнал след малко там,той поел наляво.Така те се разделили.
Вървял,вървял най-малкият брат и тъкмо се уморел,старецът го настигнал.Решили да полегнат под една сянка,защото и двамата имали нужда от почивка.Момъкът като легнал,веднага заспал.Тогава старецът го взел на ръце,пренесъл го много напред по пътя,оставил го пак под едно дърво и го събудил.
–Хайде,синко,ставай,че много сме се успали. –казал му той.
Момчето се събудило и тръгнали,без да познае,че не е на това място,на което са били легнали да спят.Вървели,вървели,замръкнали и пак решили да полегнат да пренощуват.Момъкът веднага заспал,а старецът,който бил вълшебник,го взел на ръце и цяла нощ вървял с него напред.Когато се разсъмнало,го оставил под едно дърво и го събудил:
–Хайде,синко,ставай да вървим,че много сме се успали!
Най-малкият брат скочил,оправил се и тръгнали.Цял ден вървели и като се стъмнило,легнали да спят.Вълшебникът пак цяла нощ носил момчето по пътя и на сутринта го събудил,все едно че нищо не е било.Така вървели няколко дни,а нощем старецът пренасял все по-напред добрия момък.Накрая стигнали до града,в който живеела огнената птица.Изкочили се на един хълм и старецът казал:
–Виждаш ли онези високи къщи?Това са царските палати,а в тях ще намериш огнената птица.Запомни,там има една голяма порта.Тя е отворена,но я пазят двама стражи.Влизай спокойно,те няма да те видят.Оттам ще преминеш през седемдесет и седем малки порти,всяка се пази от по един страж,но никой няма да те види.Като преминеш седемдесет и седмата врата,ще влезеш в стаята,където е огнената птица.Тя е затворена в една клетка,която е два пъти по-хубава от нея.Но ти вземи птицата,а клетката остави!Запомни,че ако се полакомиш за клетката,пазачите ще те хванат!Хайде сега тръгвай и не забравяй какво ти казах.
Момъкът скоро стигнал пред голямата порта.Там наистина имало двама стражи,но той влязъл,без да го забележат,сякаш бил невидим.Така преминал и през следващите седемдесет и седем врати,без пазачите да го спрат, и влязъл в стаята,където била огнената птица.Тя била затворена в една клетка,толкова изкусно и богато изработена,че била два пъти по-хубава от самата птица.Грабнал момъкът огнената птица и тръгнал обратно с нея,но скоро размислил.”Клетката е по-хубава и по-ценна – казал си той.  – Ще взема и нея,пък да става каквото ще!”
Върнал се най-малкият брат,взел и клетката,но тъкмо прекрачил прага на първата врата,стражът го хванал и веднага го завел при царя.Той се разлютил и попитал със страшен глас:
–Кой си ти,дето искаш да ми вземеш огнената птица?
Момъкът отговорил,че е царски син и разказал за тяхното чудно дърво,за птицата и за желанието на баща му.Царят го изслушал и рекъл:
–Добре,принце.Аз мога да ти простя и дори ще ти дам дъщеря си за жена,ако се харесате.Но имам едно условие и ако не го изпълниш,ще ти взема главата.Далеч от моята страна живее един цар,който има хвърковат кон.Ако ти е мил живатът,ще ми доведеш този кон.
Принцът се врекъл,че ще изпълни условието и царят го пуснал.От двореца той се върнал при добрия вълшебник,който го чакал на хълма край града.Като видял,че идва с празни ръце,старецът го попитал:
–Какво се случи,синко,къде е огнената птица?
Момчето се разплакало и му разказало всичко,което преживяло.Старецът го успокоил и обещал да го заведе в далечната страна,където живеел хвърковатият кон.И двамата поели на път.За няколко дни и нощи стигнали земите на оня цар,на когото бил хвърковатият кон.Щом наближили столицата,старецът спрял на един хълм,огледал целия град и казал:
–Ей там са царските палати.В тях е затворен хвърковатият кон.Като идеш,ще видиш една голяма порта,пазят я шестима стражи,а от нея към палатите водят деветдесет и девет по-малки порти и на всяка има по двама пазачи.Ти ще си минаваш спокойно,никой няма да те види.Ще стигнеш до конюшнята и ще влезеш вътре.Ще видиш,че конят е вързан с оглавник,чийто край се държи от един пазач,който спи в яслата.На гърба на коня има прекрасно седло,а юздата му е закачена на стената и тя е много хубава и скъпоценна.Като влезеш,свали седлото и махни внимателно оглавника,за да не събудиш пазача,дето спи в яслата.Качи се после на коня и карай право при мен.И да не се помамиш за седлото и юздата,защото ще те хванат!
Принцът слязъл от хълма,влязъл през големите порти,минал през по-малките,без да го забележи никой, и стигнал до хвърковатия кон.Този път момъкът изпълнил всички заръки на стареца,метнал се на коня и препуснал към хълма.
Вълшебникът видял,че този път всичко е наред и се усмихнал.Качил се и той на коня и тръгнали към града.Когато наближили,принцът казал:
–Толкова ми харесва този кон!Да има как,щях да го оставя за себе си!
–Добре,синко – отвърнал старецът, – аз ще направя друг кон,който ще заведеш при царя,а този ще бъде твой.
Вълшебникът произнесъл някакви думи и ето че се задал един кон,досущ като този,който яздели.
–Хайде,закарай го при царя.
Момъкът скочил,метнал се на другия кон и поел към двореца.с копитата си конят издълбавал дупки в камъните,а с дъха си събарял капаците на прозорците,толкова бил силен.Царят го видял и много се зарадвал.Простил на принца,задето искал да го окраде,дал му огнената птица заедно с клетката и склонил да го сгоди за дъщеря си.А тя била голяма красавица и умница.Баща ѝ я дарил с много дрехи и скъпоценности,с един пръстен,който светел като слънце, и  с един кат дрехи,които били толкова фини,че се събирали в лешникова черупка.Принцът взел в себе си пръстена и лешниковата черупка с дрехите,а другите дарове натоварил на една каляска.Двамата годеници се качили в друга каляска и отишли при вълшебника.Поканили го при себе си,а хвърковатия кон завързали отзад и потеглили.
Пътували що пътували,стигнали до едно място,където старецът пожелал да слезе.Той им обяснил откъде трябва да минат,те му поблагодарили за добрините и се сбогували.Продължили пътя си двамата и скоро стигнали до един хан.
Момъкът спрял каляската и слязъл да вземе нещо за из път.Като влязъл,какво да види – ханджиите били неговите братя.Когато тръгнали по горния път,те си били казали:”Къде ще я дирим тая огнена птица?!Нито сме я чули,нито сме я видели!Защо не вземем да направим един хан и да търгуваме,докато умре баща ни,пък тогава ще се върнем в двореца!”Речено-сторено – нали имали и много пари,наели майстори и скоро ханът бил вдигнат...Сега най-малкият им брат стоял на входа,но те не можели да го познаят,защото бил възмъжал.Започнал той да разпитва ханджиите откъде са,какви са...Те започнали да го лъжат,но като видели,че той не им вярва и ги разпитва изтънко,разказали историята си от игла до конец.Момъкът ги попитал:
–Ами ако видите малкия си брат,ще го познаете ли?
–Има си хас! – отвърнали и двамата.
–Има ли някакъв белег?
–Има,има на гърдите и на дясната ръка.
Той се разгърдил,показал белега си и рекъл:
–Такъв ли е?
–Такъв е – отговорили братята и се спогледали.
Тогава момъкът им казал:
–Аз съм вашия по-малък брат,намерих огнената птица и сега се връщам при баща ни.Хайде,затваряйте хана и да тръгваме към двореца.
Братята заключили,качили се на втората каляска,в която били натоварени даровете,и всички поели на път.По едно време най-големият казал:
–Сега като си идем,хлапето ще каже на баща ни,че то е намерило огнената птица,а докато я е търсело,ние сме си отворили хан...Царят,както се зарече,ще ни погуби.Не,по-добре ще е  да погубим брат си и ние да занесем огнената птица на баща ни.А като ни попита къде е най-малкият,ще му кажем ,че се е отделил от нас и повече не сме го виждали.
Спрели двамата каляската,слезли,хванали брат си,свалили го и го отвели настрани от пътя в гората,за да го убият.Средният брат се обадил:
–Бате,хайде да не го трепем ние,да си вземаме грях на душите,по-добре да го вържем за някое дърво и да го оставим да умре от глад.
Другият се съгласил,намерили здраво въже и така овързали брат си от петите до шията,че само главата му се виждала.Оставили го там,а те се върнали при каляските,заплашили принцесата да не казва на никого какво се се случило,ако ѝ е мил животът, и потеглили.
 Най-малкият царски син стоял завързан за дървото два дни и две нощи.Наоколо не се мяркала жива душа.Чак на третия ден минал козар със стадото си.Той срязал въжето и освободил момъка,после му дал козе сирене и хлебец да се подкрепи,че бил изнемощял. За благодарност принцът му подарил своите скъпи  дрехи,а взел неговите.Дал му колкото пари имал,прибрал си пръстена и лешниковата черупка с дрехите на принцесата и тръгнал към двореца.След дълъг път стигнал в престолния град,където царувал баща му.
В това време в двореца се готвели за сватба.Царят щял да жени най-големия си син за невиждана хубавица,принцеса от далечно царство.Предрешеният принц се примолил на придворните готвачи да го вземат да цепи дърва за огъня,колкото да изкара за единия хляб.
Срещу готварницата се намирали покоите на принцесата,която често стояла на прозореца и гледала навън.По обяд,когато девойката била в стаята си,момъкът извадил пръстена,който бил дар от баща ѝ, и го насочил към прозореца ѝ.Цялата стая светнала,сякаш слънцето влязло вътре.Принцесата първо се уплашила,но после се сетила,че това сияние може да е само от онзи пръстен,който останал в годеника ѝ.Тогава си казала:”Той е жив и е тук,но не се издава!”
Когато дошъл уреченият за сватбата ден,казали на принцесата,че е време да се приготвя,а тя рекла:
–Кажете на царя,че ще се венчая за най-големия му син само ако ми направи толкова фини дрехи,че да се побират в лешникова черупка.Иначе никаква сватба!
Царят като чул за това условие,наредил да изпратят глашатаи из цялото царство,които да обявят,че който ушие толкова тънки дрехи,че да се побират в лешникова черупка,ще му даде каквото поиска за награда.
Шивачите започнали да се питат какви ще да са тия дрехи и кой ли би се наел да ги направи.А най-малкият царски син,преоблечен като просяк,отишъл при един шивач и му казал:
–Майсторе,аз мога да ушия такива дрехи!
Шивачът първо не повярвал,но момъкът настоявал,че до другата сутрин ще са готови.За отплата за труда искал само един шиник лешници,една печена пуйка и една топла погача.Шивачът се съгласил.
Момъкът си похапнал добре.На разсъмване дошъл шивача и той му дал лешника с дрехите за принцесата.Шивачът не вярвал на очите си.Царят много се зарадвал като видял какъв изкусен майстор има в царстовото си.Наредил да го възнаградят богато,а дрехите в лешника изпратил на принцесата.Тя като ги видяла,си казала:”Моят годеник наистина е жив и е тук!”Сърцето ѝ щяло да се пръсне от радост,но не се издала.
На другия ден дошли да я приготвят за венчавката,а тя казала на придворните:
–Искам първо да накарате всички хора,които са в града, да минат покрай мен и  да ми кажат по една дума.Принцесата искала по този начин да намери годеника си,който дори и да е предрешен,тя да може да го познае по гласа.
Царят разпратил глашатаи из целия град да обявят,че всеки който се намира в града трябва да мине на другия ден сутринта покрай   принцесата и да ѝ каже някоя дума,иначе ще бъде строго наказан.
Още от ранни зори всички жители на града се стекли пред двореца.Минавали един по един пред принцесата и всеки казвал по нещо.Вървели,вървели,извървели се,само този,когото чакала принцесата не дошъл.Тя се обърнала към свитата си и попитала:
–Това ли са всички?
Отговорили ѝ:
–Има само един просяк,който е много дрипав,затова не го пуснахме.
Принцесата заповядала да го доведат веднага.Още щом го видяла,го познала и припнала към него,хвърлила се на врата му и се разплакала.Всички били удивени от странната гледка.Принцесата завела просяка при царя и му казала:
–Ето,това е твоят най-малък син,царю,това е моят годеник.Той откри огнената птица и подари на баща ми хвърковатия кон.Баща ми му даде птицата и ни сгоди.Когато идвахме към твоето царство,спряхме в един хан.Там намерихме другите  ти двама сина,които търгуваха и чакаха да умреш,та да се върнат.Ние ги качихме в едната каляска,за да ги доведем,но те свалиха годеника ми и го вързаха за едно дърво,та да умре от глад, а мен заклеха да не казвам нищо,ако ми е мил животът.
Царят,като чул всичко,много се ядосал и искал да погуби двамата си сина.Тогава най-малкият се застъпил за братята си:
–Да не отвръщаме на злото със зло,тате.Пощади им живота,те са твои синове и мои братя.
Баща му го послушал и ги изпратил да си вървят в техния си хан.
Още същия ден вдигнали голяма сватба.Огромна била радостта на младоженците,че отново са заедно и ще бъдат заедно цял живот.Щастлив бил и царят,че има такъв умен син и че притежава огнената птица.А хвърковатият кон риел с копита в конюшнята и чакал да свърши сватбата,та да се разходят с новия си стопанин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар